Когато помисли за скъпата си Маша, Орлов се усмихна. Въпреки че днес прекъсна закуската им заради обаждането на Глинка, отблясъкът на минутите, прекарани с нея, още го топлеше. Още повече че тази топлинка трябваше да бъде запазена чак до утре, когато щеше да може да я види отново. Както винаги когато тръгваше на работа, двамата си имаха ритуал, чието начало бе поставено преди повече от двадесет години, преди той да излети за първи път в космоса. Те се прегръщаха силно и се разделяха без думи, с обич, която да бъде запомнена завинаги, ако се случеше невъзвратимото и той не се върнеше от мисията си. Маша бе започнала да вярва, че ако някога не изпълнят този традиционен ритуал, той наистина може да не се завърне.
Тогава летях на космическите станции „Мир“ и „Салют“ — помисли с усмивка Орлов. Бяха минали години в работа с Кизим, Соловьов, Титов, Манаров и други космонавти, с които прекарваха седмици и месеци в космоса. Радваха се на стерилната красота на космическите кораби „Восток“ и „Восход“, на астрономическия модул „Квант“, които им даваха възможност да изследват вселената. Възхищаваха се на звука и яростната мощ на ракетите „Енергия“, които пренасяха товари в пространството. Сега всичко това му липсваше. Но преди единадесет месеца космическата програма бе прекъсната и почти провалена. Затова четиридесет и девет годишният генерал се бе съгласил да поеме командването на този обект — авангарден оперативен център, предназначен за шпионирането на приятели и врагове в страната и чужбина.
Министърът на сигурността Черкасов му бе казал, че с неговия спокоен, но прецизен към детайлите характер той е идеалният кандидат за ръководител на подобна организация, провеждаща напрегната разузнавателна дейност. И въпреки това Орлов не можеше да се отърве от усещането за унижение. От работа високо в небесата бе изпратен като в ада — под земята, далеч от прекрасните специалисти, с които бе работил в космическия център „Юрий Гагарин“ до Москва. Това никак не отговаряше на убеждението му, че силата и прогресът трябва да облагородяват, а не да плашат хората.
Но Маша подкрепи Черкасов. Тя каза на съпруга си, че е по-добре някой с неговия характер да ръководи оперативния център вместо човек като Рузки. И беше права. Нито полковник Рузки, нито неговият най-добър приятел министърът на вътрешните работи Догин май изобщо нямаха представа къде всъщност свършват интересите на Русия и започват личните им амбиции.
Докато Орлов вървеше бързо по широкия булевард, стиснал под мишница пакета с обяд, приготвен му от съпругата, той гледаше към военноморското училище „Фрунзе“ оттатък реката, където квартируваха дузината войници на центъра, съставляващи специалния му отряд „Молот“ — чук.
Маша, както винаги, се оказа права по отношение на Рузки. След като й каза кой ще бъде заместникът му — човекът, който бе се намесил в инцидента със сина им в Москва — Маша го бе посъветвала да не позволява на Догин да го шантажира чрез Рузки. Тя знаеше много добре, че те няма да се разбират, докато той си мислеше, че съвместната работа в толкова тесновати помещения ще ги накара да си имат доверие и може би даже да се уважават.
Сега сблъсъкът изглеждаше неминуем. Как можеше жена му да бъде толкова умна, а той толкова… наивен.
Очите му огледаха сградите по другия бряг на Нева, докато слънцето изпращаше ярки отблясъци по фасадата на академията на науките и антропологическия музей и оформяше дълги сенки зад тях. Той си позволи да се наслади по-дълго на красотата им, преди да влезе в музея и подземния му комплекс. Въпреки че вече нямаше възможност да види земята откъм космоса, се оказваше, че има на какво да се наслаждава и оттук. Притесняваше го мисълта, че нито Рузки, нито министърът никога не бяха се спирали да погледнат реката, сградите и особено произведенията на изкуството в музея. За тях красотата се оказваше само средство за прикритие.
Щом влезе в музея, Орлов се насочи направо по стълбището към входа за новото секретно оръжие на Кремъл — едновременно практично и характерно за мисленето на онези хора създание.
Практическата страна бе самият Ермитаж. Той бе избран сред потенциалните месторазположения в Москва и Волгоград, защото служителите можеха да влизат тук незабелязано с туристическите групи, защото агентите му можеха да пътуват лесно оттук към скандинавските страни и Европа, защото Нева щеше да скрие и разтвори много от радиовълните, изпускани от оборудването на центъра, защото работещото телевизионно студио, което построиха, им даваше достъп до сателитната комуникация и най-вече защото никой не би нападнал Ермитажа.