— Имаш ли идея?
— Да.
— Е, поне това е нещо — каза президентът.
— Сега и камък в прашката може да бъде „нещо“ — намръщи се Бъркоф. — Но такова „нещо“ едва ли ни е нужно?
Лорънс скри лицето си с длани, докато Бъркоф се зъбеше на Роджърс. Шефът на националната сигурност не обичаше да се предава и явно си беше мислил, че в лицето на Роджърс има съюзник. И действително го имаше. Но за доста по-различно нещо от онова, което ставаше сега тук. Пък освен това им трябваше време и по-ясен ум, за да се справят.
— Съжалявам, Стив — заговори президентът. — По принцип съм съгласен с теб. Господ знае, че е така. Но трябва да дам на това чудовище онова, което иска. Свържи ме пак с него.
С върха на пръста си Бъркоф натисна бутона.
— На линия ли сте още? — попита президентът.
— Да.
— Ако приемем условията ви, няма ли да има взрив?
— Само ако го направите веднага. Остава ви по-малко от минута.
— Тогава сме съгласни — отговори президентът.
— Много добре — каза Екдал.
Телефонът замълча за момент.
— Къде са експлозивите? — попита Бъркоф.
— В багажника на някоя кола, която пресича някой мост. Вече се обадих на шофьора да не ги взривява. Сега, както ви обещах, вече можете да дойдете и да ме арестувате. Няма да казвам нищо за нашата уговорка. Но и вие ще трябва да удържите думата си, господин президент, иначе няма да можете да спрете хората ми в други градове и села. Нали ме разбрахте?
— Разбрах — каза президентът.
Тогава връзката се прекъсна.
14.
Понеделник, 6:45 часа сутринта, Санкт Петербург
Орлов натисна бутона на микрофона пред вратата на Рузки.
— Да? — чу се резкият му глас.
— Полковник, аз съм генерал Орлов.
Вратата избръмча и Орлов влезе. Рузки седеше зад малко бюро вляво. На него имаше компютър, телефон, чаша кафе, факс и малко знаменце. Вдясно беше разхвърляното бюро на неговата помощничка и секретарка ефрейтор Валентина Беляева. Когато генералът влезе, двамата се изправиха и козируваха — Беляева веднага, а Рузки с известно забавяне.
Орлов отвърна на поздрава и помоли Валентина да ги остави насаме. Когато вратата се затвори след нея, Орлов погледна полковника.
— Случило ли се е вчера нещо, за което аз трябва да знам? — попита Орлов.
Рузки бавно седна на стола си и доволно се облегна назад.
— Много неща се случиха. Доколкото вие трябва да знаете, генерале, сателитите ни, цялата агентура, шифроването и радиоподслушването от края на деня вчера са вече под наше ръководство. Вие ще имате много работа.
— Аз съм шефът тук, а моите подчинени се занимават с работата си. Онова, за което питам, полковник, е дали вие не сте се заели с нещо несвойствено.
— Какво по-точно?
— Каква работа имате с моргата? — попита Орлов.
— Трябваше да оставим там един труп — отговори Рузки. — Един британски агент. Храбър човек. Наблюдавахме го от няколко дни. Когато нашият агент се приближи до него, той се самоуби.
— Кога е станало това? — попита Орлов.
— Вчера.
— И защо няма доклад?
— Има. При министър Догин.
Лицето на Орлов потъмня.
— Всички доклади трябва да се записват в компютъра с копие в моя кабинет…
— Така ще е, господин генерал — нагло продължи Рузки. — В оперативния център. Но ние още не сме станали такъв. Връзката от вашия кабинет с този на министъра ще бъде засекретена след четири часа. А моята вече е проверена и засекретена. Затова я използвах.
— А връзката от вашия до моя кабинет? — попита Орлов. — Тя засекретена ли е?
— Не сте ли получили рапорта?
— Знаете, че не…
— Пропуск — усмихна се Рузки. — Ще накажа ефрейтор Беляева. Ще имате пълния доклад след няколко минути, ако позволите да извикам Беляева тук.
Орлов изгледа полковника.
— Вие сте се записали в Доброволната организация за съдействие на отбраната още на четиринадесетгодишна възраст, нали? — попита той.
— Точно така. — Рузки не разбираше каква връзка има това с досегашния разговор.
— Още на шестнадесет години сте станали снайперист. И докато другите младежи са преодолявали Дяволската пропаст със спортни екипи, вие сте я прескочили на най-широкото място с войнишки обувки и с раница. Генерал-полковник Одинцов лично е обучавал вас и избрана група други младежи в изкуството на тероризма и убийствата. Доколкото си спомням, в Афганистан вие веднъж сте екзекутирали шпионин чрез хвърляне на копие от петдесет метра.