— Старшината на взвода е препоръчал изключването му за хулиганство. Не заради обида на гръцката православна църква на улица „Архипова“, нито заради побоя над свещеника, а за непозволено влизане в склада на академията, за кражба на една кутия боя и заради неподчинение на караула, който се е опитал да го спре. — Рузки се усмихна. — Аз мисля, че синът ви просто е бил възбуден след моята лекция за това как гръцката армия продава оръжие на Афганистан.
— Какво искате да кажете? — попита Орлов. — Че всъщност вие сте подтикнали Никита да напада беззащитни граждани ли?
— Цивилните са точно такива хора, каквито са и военните, генерале. Те са напълно реална цел в очите на хората от спецназ. Но предполагам, че вие нямате намерение да спорите по установената военна политика с мен.
— Нямам намерение да споря с вас изобщо, полковник. Ние сме тук, за да пуснем в действие оперативния център. — Той отново се насочи към вратата, но гласът на Рузки го спря.
— Разбира се, господин генерал. Но след като вие пожелахте да бъдете осведомен за всичко по отношение на официалната ми дейност, аз ще ви докладвам подробно и по отношение на току-що проведения разговор. А то е следното: обвинението срещу сина ви изобщо не е свалено. По доклада на старшината просто не са взети мерки, което не го прави по-малко опасен. Ако някога вниманието в щаба бъде привлечено към него, процедурата веднага може да бъде задействана.
Орлов бе поставил ръка на дръжката на вратата с гръб към полковника.
— Моят син ще трябва да понесе последствията от своите действия, макар да съм сигурен, че военният съдия ще вземе предвид последвалите години на безупречна служба, както и начина, по който докладът е бил спрян и задействан впоследствие.
— Понякога докладите се появяват върху бюрата най-неочаквано, генерале.
Орлов отвори вратата. Ефрейтор Беляева стоеше отпред и енергично отдаде чест.
— Вашата безочливост ще бъде отбелязана в личния ми рапорт, полковник — каза Орлов. Той погледна от Беляева към Рузки. — Желаете ли да го видите, преди да бъде въведен?
Рузки стоеше настръхнал зад бюрото си.
— Не, господин генерал. Засега не.
Генерал Орлов излезе в коридора, а Беляева се вмъкна в кабинета на полковника. Тя затвори и генералът можеше само да си представи какво се говори зад звуконепроницаемата врата.
Не че това го интересуваше. Рузки бе вече предупреден и трябваше да се съобразява с правилата на играта… И въпреки това Орлов остана с чувството, че правилата може и да започнат да се променят, когато полковникът се обади по телефона на министър Догин…
15.
Неделя, 10:15 часа вечерта, Вашингтон
Гриф Иджънс се върна в Овалния кабинет.
— Бойната група е на път към улица „Форест“. И един от екипите ми отива натам с хеликоптер от Ню Йорк. Ще хванат този лунатик до половин час.
— Той няма да се съпротивлява — каза Бъркоф.
Иджънс се стовари на стола си:
— Какво искаш да кажеш?
— Това, че ние му дадохме каквото искаше. Той си издекламира екстремистките глупотевини, а сега ще се остави да бъде арестуван.
— По дяволите — избухна Иджънс. — Наистина ми се искаше да го смачкам.
— На мен също — каза Бъркоф.
Шефът на националната сигурност се обърна към Майк Роджърс. Въпреки че всички в Овалния кабинет бяха мрачни, той държеше първенството.
— Е, Майк? — попита Бъркоф. — Кои са тези креатури и как да смажем останалите?
— Преди да отговориш — намеси се президентът, — искам да знам може ли някой да ми каже дали руснаците вършат нещо във военно отношение, което би могло да се превърне в агресия? Не се ли предполага, че ние наблюдаваме тези неща?
Мел Паркър — председател на комитета на началник-щабовете и най-мълчаливият човек в администрацията — се обади:
— Докато Екдал беше зает да диктува условията за необикновеното си предаване, аз позвъних на министъра на отбраната Колон. Той се обади в Пентагона. Казаха ми, че няколко руски дивизии са на маневри в близост до украинската граница. Доста голям брой в сравнение с обикновените учения в региона, но нищо, което би могло да предизвика сигнал за предупреждение.
— И никъде другаде ли не се наблюдава придвижване на войски? — попита Роджърс.
— Националната служба за разузнаване е наредила на хората си да проверят — отвърна Паркър.