— Но границата би могла да бъде място за инцидент — заяви президентът.
— Да, би могла — отговори Паркър.
— Това е проклетият проблем — намеси се шефът на ФБР Иджънс. — Всичко е много мъгляво. Твърде малко са хората ни на място. Един сателит не може да ни каже как войниците мърморят, че утре им предстои поход, нито какво е начертано на картата в палатката на командването. Ето това е истинско разузнаване.
— Това е проблемът — съгласи се Роджърс. — Но той почти няма нищо общо с настоящата ситуация.
— Как така? — попита Речлин.
— Истината е, че този член на групата „Грозни“ не поиска нищо за себе си.
— Какво искаш да кажеш? — попита Тоби, която бе мълчала досега и записваше изказванията за Бъркоф.
— Представете си, че има агресия — продължи Роджърс. — Например Русия навлиза в Украйна. Ние няма да се намесим.
— Защо не? — попита тя.
— Защото тогава наистина ще бъдем във война с Русия — обясни Роджърс. — И какво ще правим? Ние нямаме възможност да водим ефикасна конвенционална война. Доказахме това в Хаити и Сомалия. Ако опитаме, ще дадем тежки жертви и всичко това ще се показва по телевизията. Народът и Конгресът ще ни накарат да преустановим действията веднага. А пък не можем да използваме ракети и бомбардировачи, нито да извършваме атаки от голям мащаб, първо, поради заплахата от съответен отговор и, второ, заради опасността от жертви сред цивилното население.
— Е и какво, да не вземем да роним крокодилски сълзи? — възрази Бъркоф. — Та това е война. Затова се бият хората — за да ранят или убият противника. И ако не греша, руснаците първи раниха и убиха цивилни хора в Ню Йорк.
— Ние не знаем дали руското правителство е одобрило това — намеси се Иджънс.
— Точно така — обади се и държавният секретар Линкълн. — И честно казано, колкото и да е непопулярно, аз не съм сигурен, че ми се иска да се намесваме във война заради която и да било страна в Източна Европа. Германия и Франция няма да се присъединят към нас. Те може даже и да не ни подкрепят. НАТО евентуално ще се обърне срещу нас. А средствата за отблъскване на Русия и възстановяването на тези страни ще са огромни.
Бъркоф се обади недоволно:
— А по-добре ли е да построим втора линия „Мажино“, за да държим врага настрана, като сламената къщичка на трите прасенца? На мен това не ми харесва. Аз мисля, че е по-добре да отидем в леговището на „големия лош вълк“, да го полеем с напалм и от онова, което остане от него, да си ушием кожени палта. Знам, че такова нещо е политически не особено приемливо, но не ние започнахме тази бъркотия.
— Кажи ми — обърна се Линкълн към Роджърс, — японците изпратиха ли ти поне кутия бонбони с благодарност, задето спаси Токио да не го изпарят онези севернокорейски ракети?
— Аз не съм го правил заради благодарността — отвърна Роджърс. — Така трябваше да се действа.
— И ние всички много се гордеем с теб заради това. Но аз все още не мога да забравя, че двама американци загинаха в тази мисия, а нито един японец не пострада.
Президентът се намеси:
— По този въпрос съм съгласен с Мел, но ние пак се отклоняваме от истинския проблем. А той е кой и защо стои зад всичко това. — Той погледна часовника си. — В единадесет без десет трябва да говоря пред нацията по въпроса за експлозията. Тоби, ще осъвремениш ли речта ми с нещо за залавянето на терориста благодарение на бързата работа на ФБР, ЦРУ и останалите?
Заместничката на шефа по националната сигурност кимна и се насочи към близкия телефон.
Президентът се обърна към Роджърс:
— Генерале, затова ли ме посъветва да капитулирам пред бомбаджията? Защото така или иначе ние щяхме да направим както той искаше?
— Не, сър — каза Роджърс. — Всъщност ние не сме капитулирали пред него. Ние му отвлякохме вниманието.
Лорънс се облегна назад с ръце зад тила:
— От какво?
— От нашата контраатака.
— Срещу кого? — попита Бъркоф. — Мръсникът ни каза от кои е и се предаде.
— Я проследи нишката обратно — настоя Роджърс.
— Слушаме те — каза президентът.
Роджърс се наведе напред с лакти, подпрени на коленете:
— Господа, „Грозни“ е взела името си от Иван Грозни…
— Защо ли не съм изненадан? — попита Паркър.
— Отдавна, още след революцията, тази организация си поставя политически цели. Тя не работи за пари — продължи Роджърс, без да обръща внимание на иронията. — По време на войната те са се засекретили в Германия като пета колона, която през годините на студената война създаваше доста неприятности. Ние проследихме някои от ранните неуспехи с безпилотните ракети, които водеха до тях.