— Кой ги финансира? — попита Паркър.
— Доскоро бяха поддържани от крайно националистически политически сили, на които им беше нужна терористическа поддръжка — каза Роджърс. — Горбачов ги разгони в средата на 80-те години и тогава те емигрираха в чужбина и по-специално в САЩ и Южна Америка, където се съюзиха с все по-разрастващата се и могъща руска мафия в усилията си да се преборят с поддаващите се на западното влияние руски лидери.
— Значи те със сигурност мразят Жанин — обади се Линкълн.
— Досетихте се — потвърди Роджърс.
— Но ако не са свързани с правителството — намеси се отново президентът, — какво биха могли да планират в Източна Европа? Каквато и да било военна операция не би могла да се проведе без одобрението на Кремъл. Това не ви е Чечня, където шепа генерали да провеждат военната си политика зад гърба на Елцин.
— По дяволите! Никога не съм вярвал, че той не е ръководил тайничко цялата онази работа — възкликна Речлин.
— Обаче сега е точно така — каза Роджърс. — Нещо голямо явно се прави без знанието на Кремъл. Онова, на което бяхме свидетели в Чечня през 1994, беше потушаване на една зараждаща се тенденция към децентрализация на Русия. Тя е голяма страна с осем часови зони. Представете си, че някой там най-после се е събудил и си е рекъл: „Страната ни е като един динозавър. Ако не се събуди, ще умре. Обаче й трябва още един мозък, за да я накара да се събуди“.
Президентът погледна Роджърс:
— Направил ли е всъщност някой такова нещо?
Роджърс продължи:
— Преди експлозията, господин президент, ние прехванахме поръчка за доставка на кифли от Санкт Петербург до един магазин в Ню Йорк.
— Поръчка за кифли ли? — попита Бъркоф. — Я стига бе!
— Такава беше и моята реакция — каза Роджърс. — Ние се помъчихме с нея, но докато не стана експлозията, не бяхме успели да разгадаем смисъла. Обаче след това, като използва тунела „Мидтаун“ за крайна точка, една от нашите криптоложки установи, че това всъщност е било нещо като карта на различни точки в Ню Йорк с крайна цел тунела.
— Другите точки допълнителни цели ли са били? — попита Иджънс. — Все пак нападателите на Световния търговски център също са имали алтернативни обекти, включително и тунела „Линкълн“.
— Не мисля — отговори Роджърс. — Нашата аналитичка счита, че това по-скоро са били нещо като спирки в процеса на подготовката на бомбата. Сега, Лари, ти сигурно ще ме подкрепиш в следващото твърдение. От два месеца вече ние хващаме микровълново излъчване откъм река Нева в Санкт Петербург.
— Да, там нещо наистина се готви — съгласи се Речлин.
— Ние мислехме, че излъчването иде от телевизионното студио, построено в Ермитажа — продължи Роджърс. — Сега обаче смятаме, че студиото е прикритие на някаква строго секретна дейност.
— Вторият мозък на динозавъра — каза Линкълн.
— Точно така — потвърди Роджърс. — Тя е била финансирана очевидно от фондове, одобрени от министър Догин.
— Който загуби изборите — намеси се президентът.
— Същият — кимна Роджърс. — Има и още нещо. Един британски агент е бил убит, защото се е опитвал да „надникне“ в онова място. Значи там наистина става нещо. И каквото и да е то, дали команден център или военна база, вероятно е свързано с експлозията в Ню Йорк чрез онази поръчка.
— Значи — намеси се Ав Линкълн — руското правителство или някоя част от него се е свързало с незаконна терористична групировка и твърде вероятно с руската мафия. И те явно контролират достатъчно силно военните, така че биха могли да предизвикат нещо сериозно в Източна Европа.
— Точно така — съгласи се Роджърс.
Речлин се намеси:
— Господи, как ми се иска лично да поизпека на шиш този плъх от „Грозни“, когато го задържим!
— Аз пък ти гарантирам, че от него няма да научим нищо — каза Иджънс. — Те не биха му казали каквото и да е, след като са му наредили да ни се предаде.
— Разбира се. Това би било голяма глупост. Дават нито само за да можем да се представим добре пред народа си. Да изглеждаме като бързия и точен меч на правосъдието.
— Нека да не се настройваме зле предварително — прекъсна ги президентът. — Всички знаем как на Кенеди му се наложи да направи военен компромис в Турция, за да бъдат махнати ракетите на Хрушчов от Куба. Фактът, че само половината от сделката излезе на бял свят, го направи да изглежда като герой, а Хрушчов като глупак. Затова нека приемем, че чрез Санкт Петербург някой правителствен чиновник е наредил нападението в Ню Йорк. Може ли това да е бил президентът Жанин?