Работното кафене бе винаги препълнено между осем и девет часа сутринта. Дневната смяна поемаше работата си в шест и хората прекарваха следващите два часа в преглед на разузнавателната информация, дошла през нощта от целия свят. Към осем, когато данните вече бяха обобщени и записани, шефовете на всички отдели идваха да закусят и да съпоставят данните си. Днес Роджърс бе свикал съвещание на целия екип в девет часа, така че помещението щеше да се изпразни няколко минути преди това, за да могат всички да отидат в „бункера“.
Когато ръководителката на пресцентъра Ан Фарис влезе в помещението, модно ушитият й червен гащеризон получи възхитеното кимване на Лоуъл Кофи. Още в същия момент тя можеше да се закълне, че той е прекарал изморителна нощ. Когато Лоуъл беше под напрежение, той обръщаше внимание на всичко — от модата до литературата.
— Тежка нощ, а? — попита тя.
— Бях в комисията по външно разузнаване на Конгреса — отговори той и отново се зачете в оставения върху масата вестник „Вашингтон Поуст“.
— Аха. Дълга нощ. Какво се е случило?
— Майк мисли, че е намерил следа към руснаците, които всъщност стоят зад експлозията в тунела — каза Кофи. — Изпрати „Защитник“ да ги залови.
— Значи този гадняр Ивал Екдал, когото хванаха, не е работил сам.
— Изобщо не.
Ан спря до машината за кафе. Пусна в нея банкнота от един долар.
— А Пол знае ли?
— Пол се върна — отговори той.
Ан засия:
— Наистина ли?
— Съвсем. Хванал нощен полет от Л. А. Казал е, че ще бъде тук сутринта. Майк ще запознае целия екип с положението в девет часа в „бункера“.
„Горкият Пол — помисли Ан, докато взимаше двойното си еспресо и прибираше върнатите монети. — Отиде и се върна за не повече от двадесет и четири часа. Колко ли се е харесало това на Шарън.“
Столовете около шестте кръгли маси бяха заети от сравнително малко хора. Психоложката Лиз Гордън дъвчеше никотинова дъвка в помещението, където пушенето бе забранено, и нервно въртеше с пръсти кичур от тъмнокестенявата си коса, отпиваше от кафето си с три бучки захар и четеше някакъв клюкарски вестник.
Офицерът за оперативна връзка Мат Стол играеше покер с еколога Фил Катцен. Между тях имаше малка купчинка монети и вместо карти те използваха преносимите си компютри, свързани с кабел. Когато мина покрай тях, Ан забеляза, че Стол губи. Той твърдеше, че лицето му е най-неподходящото на този свят за играч на покер. Когато нещо не му вървеше, независимо дали на карти, или при поправката на компютър, с който се командва отбраната на свободния свят, от всяка пора на кръглото му червендалесто лице струеше пот.
Стол се предаде с шест спатии и четири кари. Фил го победи с пет спатии и седем купи.
— Е, този път поне имах по-добри карти — каза Мат. — Още една ръка? Жалко, че това не е като квантовите изчисления. Там събираш йоните в паяжината на магнитни и електрически полета, удряш една от частиците с лазерен лъч, за да я докараш в заредено състояние, а после я удряш пак и я застопоряваш. Там да видиш какво правя! Редички от йони в логическата квантова верига, докато се получи най-малкият и най-бърз компютър в света. Гладко, чисто, идеално.
— Да… — потвърди Фил. — Много жалко.
— Не се смей. — Стол пъхна в устата си последната поничка, покрита с шоколад, и я прекара в гърлото си с глътка кафе. — Следващия път ще играем бакара и тогава нещата ще бъдат различни.
— Няма — отвърна Катцен. — Ти и на бакара губиш.
— Знам. Но когато губя на покер, се чувствам по-зле. Не знам защо.
— Губиш от мъжественото си излъчване, затова — намеси се Лиз.
— Какво? — огледа се Стол.
— Ами помисли си — каза Лиз. — Силни ръце, блъфове с каменно изражение, цигарен дим… Стая в задната част на кръчма в Дивия Запад, нощ на силните мъже… Такива ми ти работи.
Стол и Катцен я изгледаха.
— Знам какво говоря. — Тя обърна страницата на вестника. — Повярвайте.
— Да вярваме на някоя, която се информира за новините от жълтата преса? — обади се Катцен.
— Не за новините — възрази Лиз. — За глупаците. Величията живеят по висините и затова е интересно да бъдат изучавани. А що се отнася до комарджиите, аз съм лекувала подобни хронически случаи в Атлантик Сити. Покерът и залаганията са две неща, в които мъжете не обичат да губят. Опитайте с риболов или пинг-понг. Те много по-малко вредят на егото.