Гълфстриймът рулира бързо към цистерната с гориво, която чакаше до най-близкия до пистата хангар. Тук, както и на другите летища, гълфстриймът бе очакван от собствени цистерни. Макар гангстерите да си имаха причини да пренасят товарите си „открито“, както този, никой от тях не беше толкова загубен, че да рискува да остава на земята повече време от абсолютно необходимото.
Ако самолетът следваше шаблона, а Ли знаеше, че няма причина да се съмнява в това, то след по-малко от петдесет минути на токийска земя той щеше да излети и двата му двигателя „Ролс-ройс Спей Мк 511-8“ щяха да го понесат на северозапад в тъмните облачни небеса. Скоро след това, пресякъл бързо Японско море, той щеше да бъде в Русия.
Като отметна дългия черен кичур от челото си, Ли измъкна от джоба заповедта за техническа проверка на горивния клапан и се направи, че го чете внимателно. Докато пристъпваше по неосветената пътека, той си подсвиркваше. Видя светлините на завиващия към хангара за презареждане малък самолет. Резервоарите му трябва да бяха почти празни след 7000-километровия полет. Той наблюдаваше как наземният екипаж издърпва маркуча от цистерната и се увери напълно, че самолетът пренася контрабандна стока. Хората работеха бързо и много по-припряно от обикновено. Явно им беше платено.
С крайчеца на окото си забеляза фаровете на колата. Това трябва да беше Савара. Както бе набелязано, той трябваше да спре отстрани и да чака в готовност да се намеси, ако на Ли му потрябва помощ. Агентът на ФБР имаше намерение да се качи в самолета, да каже на командира, че му е наредено да провери повреден кран за гориво, и докато те разглеждат заповедта, да хвърли поглед на товара.
Тойотата се насочи към Ли и пресече пътя му. Ли спря учуден и погледна към прозореца на шофьора. Тогава прозореца се смъкна и той видя безизразното лице на Савара.
— Мога ли да ти помогна? — попита Ли на японски, докато широко отворените му очи и яростно сключени вежди всъщност питаха: „Какво, по дяволите, правиш?“.
В отговор Савара вдигна 38-калибровия си револвер от скута и го насочи към Ли. С невероятна скорост агентът инстинктивно падна по гръб върху асфалта само миг преди револверът да изгърми.
Като изтръгна собствения си пистолет от кобура, Ли го насочи пред гърдите си и стреля по предната гума, а после се претърколи вдясно, докато Савара се готвеше за нов изстрел. Когато даде заден ход с една ръка върху кормилото, джантата на спуканата гума изтръгна искри от асфалта. Вторият изстрел улучи Ли в бедрото.
„Мръсен предател!“ — помисли Ли, докато изстрелваше три куршума във вратата на колата. И трите достигнаха целта си и раненият Савара изстреля нахалост следващите си два куршума. Японският полицай се изви със стон наляво към прозореца, а после челото му се удари в кормилото. Колата продължи да се движи напосоки, тъй като кракът на ранения не успя да освободи педала на газта. Но така поне той се отдалечаваше и Ли видя как се блъсна в празния електрокар за багаж. Тойотата се преобърна и остана там с въртящи се във въздуха колела.
Ли чувстваше ужасна болка в мускула на бедрото си, а костта от ябълката до коляното като че ли гореше. Когато се опита да раздвижи крака си, болката го прониза изцяло. Ли завъртя глава и погледна към самолета, намиращ се на около двеста метра от него. Долната част на фюзелажа просветваше в бяло и черно от светлините, а наземният екипаж продължаваше работата си, макар че в отвора на вратата се бяха появили двама мъже. И двамата бяха облечени в дочени панталони и тениски и никой от тях нямаше оръжие. „Ако не са глупави… — помисли Ли, — те няма…“
Двамата мъже се вмъкнаха обратно в самолета, като викаха нещо.
Ли разбра, че ще се върнат скоро, и като насили волята си, се обърна по корем, вдигна се на лявото коляно и се изправи. Присви се, когато закуцука напред, защото пред очите му се появяваха звезди от болка, щом раздвижеше десния си крак. Когато приближи, Ли погледна към наземния екипаж и забеляза, че те също го гледаха. Работеха бързо и се опитваха да прикрият припряността си, като че ли искаха да покажат, че вършат само работата, за която са им платили, и разразилата се битка не ги интересува.
Но тя интересуваше Ли. Той бе обучен именно за това и не можеше да си позволи да я избегне. Особено когато бе толкова близо до самолета, който се пълнеше с гориво и поради това не можеше да мръдне от мястото си.