Той огледа внимателно всеки един от мъжете. По лицата на някои от тях видя убеденост и твърдост, но по други, особено тези на Малик и Гровлев, се четеше не само интерес, но и страх. Тяхното колебание го ядоса, защото всъщност той единствен им предлагаше спасението на Русия. Но остана външно спокоен.
— Искате подробности? — попита Догин.
Той набра някаква команда на клавиатурата на компютъра, а после извъртя монитора така, че да го виждат седмината мъже. Докато хард дискът бръмчеше леко, министърът на вътрешните работи погледна лицето на баща си на снимката. Старият Догин бе награждаван много пъти по време на войната и след това беше един от най-верните телохранители на Сталин. Той веднъж бе казал на сина си, че по време на войната се е научил да носи със себе си едно нещо — родното знаме. Където и да е бил, при каквито и обстоятелства, в каквато и опасност да се е намирал, той винаги го е имал при себе си като приятел и съюзник.
Когато шумът от диска спря, Догин и петима от останалите мъже се изправиха мълчаливо. Малик и Гровлев си размениха недоумяващи погледи, но после също бавно станаха. Генералите отдадоха чест.
— Ето така съм решил да възстановя Русия — каза Догин. Той заобиколи бюрото и показа картината, която изпълваше екрана на монитора — жълта петолъчка, сърп и чук на червен фон — старото съветско знаме. — Ще припомня на народа неговия дълг. Патриотите няма да се поколебаят да направят необходимото, независимо от начина и цената, която ще трябва да заплатим.
Мъжете седнаха, с изключение на Гровлев.
— Ние всички сме патриоти — заговори финансовият министър. — Но аз не обичам театралниченето. Ако ще трябва да поверя ресурсите си в твоите ръце, искам да знам как те ще бъдат използвани. За преврат? За втора революция? Толкова ли не ни вярваш, че не искаш да ни кажеш повече, Николай Павлович?
Догин изгледа Гровлев. Не можеше да му каже всичко за военните си планове или пък за връзките си с руската мафия. Повечето от руснаците все още го мислеха за прост селянин без поглед върху света. Ако чуеше плановете му, Гровлев би могъл да се отдръпне или даже да реши да подкрепи Жанин.
— Да, господин министре, не ти вярвам — каза Догин.
Гровлев се вцепени.
— И от въпросите ти е очевидно, че ти също не ми вярваш. Аз имам намерение да спечеля доверието ти с дела и ти можеш да направиш същото. Жанин знае кои са неговите врагове, а сега има на своя страна силата на президентството. Той може да ти предложи длъжност, която да те съблазни. И може да ти се наложи да работиш против мен. Затова ще трябва да те помоля да имаш търпение през следващите седемдесет и два часа.
— Защо седемдесет и два часа? — попита младият синеок заместник-директор в Държавна сигурност Скулин.
— Защото толкова време е необходимо на моя оперативен център, за да започне да действа.
Скулин се вцепени:
— След седемдесет и два часа? Да не би да е онзи в Санкт Петербург?
Догин кимна рязко.
— Вие ли командвате онова нещо? — Скулин въздъхна и останалите мъже го погледнаха. — Моите искрени поздравления, Николай Павлович. Та вие държите целия свят в ръцете си!
— Почти буквално — ухили се Догин. — Точно както генералният секретар, другарят Сталин.
— Извинявайте — прекъсна го Гровлев. — Аз май пак съм извън играта. Министър Догин, какво е точно това „нещо“, което вие командвате?
— Оперативният център в Санкт Петербург — отвърна Догин. — Най-сложното съоръжение за наблюдение и комуникации в Русия. С него ние можем да имаме всичко: от сателитно наблюдение на всяка точка от света до електронна комуникация. Центърът си има и собствен контингент за действия, когато бъде необходима „хирургическа намеса“.
Гровлев изглеждаше объркан:
— Да не говорите за телевизионното студио в Ермитажа?
— Да — отговори Догин. — То е прикритие, Гровлев. Вашето министерство одобри финансирането за фасадата на оперативния център — работещо телевизионно студио. Но парите за подземния комплекс дойдоха от моето ведомство. И средствата за него продължават да бъдат отпускани от Министерството на вътрешните работи. — Догин се удари с пръст в гърдите. — От мен.
Гровлев седна на мястото си.
— Значи сте планирали тази операция отпреди.
— От близо две години. Започваме в понеделник през нощта.
— Този център — намеси се Бокий — ще бъде вашият команден пост за нещо много по-голямо от обикновено шпиониране на Жанин през тези седемдесет и два часа…