В разузнавателните кръгове отдавна се спореше относно стойността на електронно-сателитните шпионски данни от космоса срещу много по-надеждните сведения, събирани от резиденти на място. В идеалния случай агенциите биха искали да имат и двата вида сведения. Искаха да имат възможността да виждат с очите си показанията на таблото на кола, движеща се по пътя и следена от космоса, и да чуват с ушите си разговорите, водени зад затворени врати. Сателитното разузнаване беше чиста работа. Нямаше начин да бъде хванат или разпитан уредът, нямаше риск да стане двоен агент и да подава фалшива информация. Но също така той нямаше и капацитета на един разузнавач на земята, който би могъл ясно да различи фалшивата от истинската цел.
Сателитното наблюдение за Пентагона, ЦРУ, ФБР и оперативния център се ръководеше от строго секретната национална разузнавателна служба в Пентагона. Направлявана от педантичния Стивън Винс — колега от университета на Мат Стол — в нея имаше десет плота с по десет компютъра на всеки. Те всички бяха настроени за наблюдение на различни сектори от земята и всеки сменяше картината на 89 стотни от секундата, което правеше общо шестдесет и седем снимки в минута при различна степен на увеличение. НРС отговаряше и за изпитанията на новия АВН-сателит — първия от серията орбитални аудио-визуални наблюдатели, конструиран с цел да осигурява детайлна картина от вътрешността на подводници и самолети чрез разчитане на звуците и ехото, които се чуваха от хора и машини в тях.
Три от сателитите на НРС наблюдаваха придвижването на войските по границата между Русия и Украйна, докато други два следяха силите в Полша. Чрез източник от ООН Боб Хърбърт бе чул, че поляците започват да се чувстват неспокойни от укрепването на Русия. Въпреки че Варшава още не бе обявила мобилизация на войските си, отпуските бяха прекратени, а дейността на украинците, които живееха и работеха в Полша, се наблюдаваше. Винс се бе съгласил с Хърбърт, че Полша трябва да бъде наблюдавана, и изпращаше снимките направо в канцеларията му, където групата за анализ на наблюдението на оперативния център ги изучаваше веднага.
Разпечатката за ежедневната дейност на войниците в Белгород не показваше нищо необикновено на Боб Хърбърт и неговата група аналитици. От приблизително два дни дневният режим бе почти непроменен:
| Време | Дейност |
|---|---|
| 05:50 | Събуждане |
| 06:00 | Утринен строй |
| 06:10 — 07:10 | Физически упражнения |
| 07:10 — 07:15 | Оправяне на леглата |
| 07:15 — 07:20 | Проверка |
| 07:20 — 07:40 | Разпределение на задачите за деня |
| 07:40 — 07:45 | Измиване |
| 07:45 — 08:15 | Закуска |
| 08:15 — 08:30 | Почистване |
| 08:30 — 09:00 | Подготовка за служба |
| 09:00 — 14:50 | Обучение |
| 14:50 — 15:00 | Подготовка за обяд |
| 15:00 — 15:30 | Обяд |
| 15:30 — 15:40 | Чай |
| 15:40 — 16:10 | Свободно време |
| 16:10 — 16:50 | Почистване и проверка на оръжието |
| 16:50 — 18:40 | Почистване на помещенията и лагера |
| 18:40 — 19:20 | Оглед на лагера |
| 19:20 — 19:30 | Измиване на ръцете |
| 19:30 — 20:00 | Вечеря |
| 20:00 — 20:30 | Гледане на товините по телевизията |
| 20:30 — 21:30 | Свободно време |
| 21:30 — 21:45 | Вечерен строй |
| 21:45 — 21:55 | Вечерна проверка |
| 22:00 | Сън |