Докато Хърбърт и хората му наблюдаваха военните дислокации, те също се опитваха да събират информация за Чарли Скуайърс и неговите „защитници“ по отношение на Ермитажа. Сателитното разузнаване не откриваше никакво необикновено движение и Мат Стол с техническия си екип нямаха голям късмет при преработката на програмите, които да дадат възможност на АВН-сателита да филтрира шума от самия музей. Липсата на местен резидент увеличаваше притеснението им. Египет, Япония и Колумбия имаха агенти в Москва, но никой не притежаваше такъв в Санкт Петербург пък и Хърбърт нямаше желание да им казва, че нещо ври около Ермитажа, за да не би да вземат и да уведомят русите. Повечето от старите резиденти не бяха се променили в периода след студената война, но новите непрекъснато се продаваха. Хърбърт нямаше намерение да помогне на някой от онези там дори и ако това щеше да означава повече време, необходимо на „Защитник“ да изследва мястото лично, преди да бъде окончателно дефинирана мисията.
Тогава, десет минути след като приключи с обяда, точно в 8:00 часа московско време, положението се промени.
Боб Хърбърт бе извикан в радиокабината на оперативния център, намираща се в северозападната част на подземието. Щом влезе, той подкара инвалидната си количка към шефа на радиоразузнаването Джон Кърк — мълчалив гигант с блажено лице, мек глас и монашеско търпение. Кърк седеше до радиокомпютъра УПЕИР — уред за универсален превод и едновременно изследване на речта. Той имаше възможността да прави симултанен писмен превод на всичко, казано от над петстотин различни гласови тембъра на над двеста езика и диалекта.
Когато Хърбърт пристигна, Кърк свали слушалките си. Останалите трима души в стаята продължиха да работят на мониторите си, свързани с Москва и Санкт Петербург.
— Боб — каза Кърк. — Хванахме предавания, които показват, че във военновъздушните бази от Рязан до Владивосток се събира оборудване за изпращане към Белгород.
— Белгород ли? Това е, където руснаците провеждат маневри. Какво оборудване се изпраща нататък?
Кърк обърна сините си очи към екрана.
— Ами виж. Автоматични подвижни комуникационни станции, моторизирани радиорелейни станции, ретранслатор, монтиран в хеликоптер, цистерни с горива, както и екипажи за поддържането им и походни кухни.
— Значи правят комуникационна и снабдителна верига — каза Хърбърт. — Може да е някакво учение.
— Никога не съм виждал някое да започва така изведнъж.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами това явно е някакво общо придвижване, но руснаците, преди да започнат някакво учение, обикновено провеждат сума ти разговори по отношение на очакваното време на срещата и силите на „противника“. Ние прехващаме информацията им за скоростта на придвижване и разговорите между „бойната“ линия и щаба по отношение на тактиката — начини на обсада, обкръжение, оттегляне — такива работи.
— Но не сте прехванали нищо подобно, така ли?
— Абсолютно. Това става толкова внезапно, както никога досега.
— И когато всичко бъде на мястото си, те ще бъдат готови за нещо голямо… Като навлизане в Украйна например. — Хърбърт го погледна въпросително.
— Правилно.
— Обаче украинците не правят нищо.
— Те може и да не знаят, че става нещо — каза Кърк.
— Или може би не го приемат на сериозно? Снимките от НРС показват, че те имат разузнавателен персонал в близост до границата, но не и в дълбочина. Очевидно не очакват да им се налага да работят в тила на врага. — Хърбърт забарабани с пръсти по облегалките за ръце на стола си. — Кога ще бъдат в състояние руснаците да започнат да действат?
— Ще бъдат на позиция до довечера. Със самолет пътят до Белгород не е много.
— А не е ли възможно това да е някаква заблуда?
Кърк поклати глава:
— Тези разговори са реални, разбираш ли. Руснаците използват сложни комбинации от латиница и кирилица за връзка, когато искат да ни объркат. Буквите са разместени и те мислят, че така не може да се разбере към коя от азбуките да отнесем еднаквите, за да можем да разчетем съобщението. — Той потупа компютъра си. — Но УПЕИР успява да ги разшифрова.
Хърбърт потупа Кърк по рамото: