— Добре. Довиждане.
Никита остави слушалката и погледна към издигналото се наполовина над хоризонта слънце. Ядосваше се, че толкова други хора разбираха онова, което баща му не можеше: величието на Русия е в нейната цялост, а не в разединението. Както полковник Рузки беше го учил, хирургът изрязва болната тъкан за доброто на тялото, а не за да нарани пациента. Неговият баща беше избран за космонавт, защото освен всичко останало беше и със спокоен характер, смел, великодушен и с идеална фигура за представяне пред ученици, журналисти и млади летци, които искат да станат герои. Но той бе оставил на истинските войници като него — сина му — да вършат черната работа в нова Русия — възстановяването, прочистването и поправянето на грешките от изминалото десетилетие.
След като информира дежурния офицер къде отива, Никита нахлупи фуражката си и напусна караулното с чувство на тъга заради баща си… Но и любопитен какво ли е намислил генералът…
25.
Понеделник, 2:53 часа следобед, над Атлантика, на северозапад от Мадрид
Вътрешността на С-141В „Старлифтър“ не бе проектирана за удобства. Всичко бе направено така, че да тежи възможно най-малко и да позволява на самолета да прелита по-голяма дистанция. Покритите с плат стени изобщо не заглушаваха шума на двигателите, а отстрани и отдолу се виждаха оголените ребра на фюзелажа. Войниците седяха върху дървени пейки с възглавнички. Когато самолетът се заклатеше, допрените им рамене ги държаха да не паднат, но често възглавничките се изплъзваха изпод тях.
Въпреки че пейките можеха да приютят само деветдесет човека, седнали с известно удобство, старлифтърът можеше да вози до триста души. Сега, само с осем души на борда освен пилота, втория пилот и навигатора, подполковник Скуайърс се чувстваше като че ли лети в първа класа. Дългите му крака бяха опънати пред него, под себе си бе нагласил две възглавници, а отзад трета пазеше гърба му от твърдата метална обшивка. А най-хубаво от всичко бе, че в кабината не беше задушно. В други случаи, когато членовете на „Защитник“ пътуваха заедно с подкрепления от други служби и пет немски овчарки от корпус К-9, в кабината бързо ставаше непоносимо от отделената топлина и пот на войниците.
След няколко часа във въздуха Скуайърс беше благодарен за тези удобства. Първия час бе прекарал със сержант Чък Грей и редник Дейвид Джордж в съставяне на списък за вещите, които щяха да им бъдат необходими за Хелзинки. Следващите два часа заедно с редник Сондра де Вон преглеждаха картите на Хелзинки и Санкт Петербург върху екрана на преносимия му компютър, а после той спа четири часа.
Когато Скуайърс се събуди, Джордж му подаде храна, затоплена в микровълновата печка, и чаша кафе. Останалите от групата бяха яли преди час.
— Трябва да кажа на генерал Роджърс да ни осигурява вече по-добра храна. — Скуайърс отвори капака на кутията и разгледа резените пуешко месо, картофеното пюре и салатата от боб и царевица. — Вече имаме ракети, които могат да заобикалят дървета и планини, за да отрежат комина на нечия къща, а продължават да ни сервират същия буламач като в пътническите самолети.
— Все пак е по-добра от онази, която баща ми разправяше, че са им давали във Виетнам — каза Джордж.
— Да, може би — съгласи се Скуайърс. — Но нищо нямаше да им стане, ако ни бяха осигурили поне прилична кафемашинка. По дяволите, и сам бих могъл да я купя. Не заемат кой знае колко място, пък са и глупакоустойчиви. Армията няма да се разори от по-доброто кафе.
— Защото не сте опитвали от моето кафе, сър — обади се Сондра, без да вдигне поглед от „Брулени хълмове“. — Когато съм си вкъщи, майка ми и баща ми крият кафеварката от мен.
Скуайърс си отряза парче от пуешкото месо:
— Какво кафе употребяваш?
Сондра вдигна глава. Големите й кафяви очи изглеждаха прекрасно върху кръглото лице, а говорът издаваше прекараното в родния Алжир детство.
— Какъв вид ли? Не знам. Какъвто продават.
— Ето, в това се състои твоят проблем — наставнически рече Скуайърс. — Моята съпруга купува кафе на зърна. Държим го във фризера и го мелим сутрин, преди да правим кафето. То е нещо като церемония. Използваме „южен орех“ или „шоколадова малина“.
— Кафе от шоколадови малини ли? — учуди се Сондра.