— Точно така. Използваме кафеварка със запарване, а не онези гърнета, които изгарят кафето, и щом стане готово, го преливаме в каничка. Никога не пием кафе с мляко или захар. Те са ужасни унификатори — правят всички видове кафе еднакви.
— Тая работа ми се вижда много сложна, сър.
Скуайърс посочи към книгата й:
— Ти четеш Бронте. Защо не си взела някое леко романче?
— Това е литература. Другото са глупости.
— Ето, така се отнасям аз към кафето. — Скуайърс задъвка хапката си. — Ако не е нещо наистина хубаво, не си заслужава да се пие.
— Аз пък го оценявам само по едно: съдържанието на кофеин. Когато чета Томас Ман или Джеймс Джойс до четири часа сутринта, просто ми е необходимо нещо, което да ме ободри, така че да мога да отида на лекции в девет.
Скуайърс кимна, но после веднага продължи:
— Аз имам по-добро предложение за ободряване.
— Какво?
— Лицеви опори. Стотина опори след ставане биха те събудили много по-бързо от кофеина. Освен това ако успееш да ги изпълниш сутринта, после каквото и да ти се наложи да правиш, ще ти се стори просто като фасул.
Докато си говореха така, радистът Иши Хонда се приближи откъм задната част на фюзелажа. Ветеран от „Защитник“ и носител на черен колан по джудо с майка от Хаваите и баща японец, ниският и изглеждащ като момченце Хонда, отговаряше за комуникациите, докато редник Джони Пъкет, който беше ранен в Северна Корея, се върнеше отново в строя.
Хонда подаде на Скуайърс слушалката на приемника за секретна сателитна връзка, който носеше в раницата на гърба си:
— Сър, обажда се генерал Роджърс.
— Благодаря. — Скуайърс бързо преглътна хапката си и взе слушалката: — Подполковник Скуайърс слуша, генерале.
— Подполковник, по всичко изглежда, че групата ти ще се насочи към целта, без да се правите на туристи.
— Разбрано.
— Преди да кацнете, ще получите подробни указания. Те ще съдържат мястото на тръгване, вида на транспорта, мястото на проникване и времетраенето, макар че няма да сме в състояние да ви кажем съвсем точно какво трябва да търсите. Всичко, което знаем, ще го имате в доклада, включително и мястото, където е бил убит агентът на МИ-6. Руснаците са отстранили също един от информаторите му и са по следите на другия.
— Не взимат пленници, а?
— Така е. Сега да ви кажа още нещо. Аз го приемам със смесени чувства, но се оказва, че ще имате нов сътрудник — британски агент със звънко име.
— Аз познавам ли го? — попита Скуайърс.
— Той е тя — отвърна Роджърс. — Ще накарам Боб Хърбърт да ти изпрати справката й заедно с данните за спътника за връзка. Междувременно прегледай списъка на Маккаски за непромокаемото облекло и оборудване, което имате на борда. Ако има още нещо, което смятате, че ще ви бъде необходимо, той ще поръча да ви бъде осигурено и да ви чака в Хелзинки. И, Чарли…
— Да, сър?
— Кажи на всички, че ви пожелавам късмет и успех.
— Прието. — Скуайърс прекрати разговора.
26.
Понеделник, 11:00 часа вечерта, Санкт Петербург
— Три… Две… Едно. Включени сме…
Когато Юрий Марев заговори, нямаше викове, нито усмивки, докато генерал Орлов, който се разхождаше зад дъгата от компютри, одобри с кимване влизането на руския оперативен център в действие. Броенето бе извършено без засечка и докато дългият ден за повечето хора завършваше, Орлов имаше чувството, че неговият едва сега започва. Бе поискал да се запознае с всички данни, които ще дойдат през следващия час и които той щеше да прегледа заедно с ръководителите за сателитно наблюдение, метеорология, клетъчна и радиокомуникация, оперативна връзка, шифроване и компютърни анализи, прехващане на образи и информация. Това бяха ръководителите на всички отдели за смяната от четири до полунощ — екипа от титуляри, който обработваше множеството данни, идващи в центъра по времето на редовната смяна от осем часа сутринта до четири следобед във Вашингтон. Щяха да присъстват и заместниците им, които поемаха работата от полунощ до осем часа сутринта. Щеше да бъде, разбира се, и Рузки не само като заместник на Орлов, но и като офицер за връзка с военните. Рузки отговаряше не само за анализирането на идващата от военното разузнаване информация и предаването й към въоръжените сили на страната и правителството, но и за командването на ударната група със специално предназначение, придадена на разположение на центъра за специални мисии.