Орлов погледна към Рузки, който стоеше зад ефрейтор Ивашин. Ръцете на полковника бяха зад гърба му и той явно мълчаливо се възхищаваше на безмълвната работа на системата. Той напомняше на Орлов за Никита, когато го беше завел за първи път да разгледа ракетите и космическите кораби в Звездното градче. Момчето беше толкова възбудено, че не знаеше къде да погледне по-напред. Орлов обаче бе наясно, че това много скоро ще се промени.
Щом центърът бе обявен за действащ, Орлов се приближи до Рузки. Полковникът изчака един миг, преди да се обърне и да козирува бавно.
— Полковник Рузки — каза генералът, — бих искал да ми кажете къде точно се намира моят син. Цялата информация може да бъде кодирана. Не е нужно да вписвате заповедта.
Рузки се поколеба за миг, като явно се опита, но не успя да разбере мотивите за искането на Орлов.
— Слушам — отговори той.
Рузки заповяда на Ивашин да се свърже с базата на остров Сахалин и да поиска информация от сержант Наговин. Всички връзки бяха по код „Молив две-пет-три“ — буквите трябваше да бъдат изтрити, преди да могат да бъдат разкодирани. В този случай всяка втора буква от думата в кода бе фалшива, както и всяка пета дума, с изключение на третите букви на всяка от фалшивите думи, които представляваха първата буква на следващата дума.
Ивашин получи отговор след по-малко от две минути и компютърът му веднага го разкодира.
Все още с ръце зад гърба си, Рузки се наведе към екрана и прочете:
— Младши лейтенант Орлов и групата му от девет войника от спецчастите са пристигнали във Владивосток и очакват по-нататъшни инструкции. — Рузки хвърли остър поглед към Орлов. — Генерале — заговори той напрегнато, — това някаква маневра ли е?
— Не, полковник.
Челюстите на Рузки се стегнаха и отпуснаха няколко пъти. Орлов изчака няколко дълги секунди, за да бъде сигурен, че полковникът е достатъчно умен да не покаже неподчинение и да не реагира, че не е бил уведомен за военно придвижване. Рузки вероятно се чувстваше унижен пред останалата част на персонала, но остана мълчалив.
— Елате в кабинета ми, полковник — каза Орлов и се обърна. — Аз ще ви запозная със задачата на спецотряда от Сахалин.
Генералът чу как Рузки тропна с токове зад гърба му. Щом вратата се затвори зад тях, Орлов седна зад бюрото си и погледна към стоящия пред него полковник.
— Вие знаете за доставката за министър Догин на борда на частния самолет, нали? — попита Орлов.
— Тъй вярно.
— С нея има проблем — продължи Орлов. — Повреда в единия двигател. Самолетът не може да продължи полета си. Поради лошото време и липсата на самолети аз разпоредих товарът да бъде прехвърлен във влака, който контраадмирал Пашченко ни е дал на разположение.
— От Владивосток до Москва влакът ще пътува четири или пет дни — каза Рузки.
— Само че той няма да върви по този маршрут. Моят план е просто да се изнесе товарът от Владивосток и да се откара до място, откъдето ще може да бъде превозен по въздух. Мисля, че ще имаме възможност да осигурим хеликоптер от летището Бада, който да пресрещне влака в Бира. Това е само на седемстотин и петдесет километра от Владивосток, но изглежда достатъчно далеч на запад, за да не попада в района на бурята.
— Вие сте свършили вече по-голямата част от работата. Какво ще искате от мен да направя още? — попита Рузки.
— Всъщност нищо — каза Орлов. — Но на първо място, полковник, искам да знам от кого сте научили за товара.
Рузки отговори спокойно:
— От министъра.
— Той направо с вас ли се свърза?
— Тъй вярно. Мисля, че по това време вие сте си били вкъщи на вечеря.
Генералът се изви към компютъра си и погледна файла със записите за деня.
— Ясно. Но вие сте записали доклада си, за да го видя аз после…
— Не.
— Защо не, полковник? Да не сте били твърде зает?
— Министърът не желаеше този случай да бъде записан в документацията на центъра.
— Значи министърът не бил пожелал — изсъска Орлов. — Няма ли действаща заповед всяка задача, поставена от началството, да бъде записвана?
— Тъй вярно.
— Значи вие сте свикнали да поставяте желанията на цивилните над военните?
— Съвсем не, господин генерал.
— Аз отговарям за центъра — натърти Орлов. — Ние сме автономна база, обслужваща всички сектори на правителството и въоръжените сили. А вие какво правите, полковник? Да не би да работите само за Министерството на вътрешните работи?