Рузки задържа отговора си за миг:
— Не, господин генерал.
— Добре. Защото, ако последва друг подобен случай, ще трябва да ви уволня. Ясно ли е?
Квадратната брада на Рузки бавно се помръдна:
— Тъй вярно. Ясно ми е, господин генерал.
Орлов въздъхна дълбоко и започна да преглежда записите от деня. Той знаеше, че Рузки никога няма да му се противопостави открито, но реакция ще последва. Беше го притиснал до стената и бе готов да понатисне още малко. Рузки трябваше да направи нещо.
— Министърът казал ли ви е още нещо, полковник? Като например какво съдържа товарът?
— Не.
— Ако министър Догин ви беше инструктиралите щяхте ли да скриете и тази информация от мен?
Рузки се вгледа в началника си:
— Не и ако информацията засяга този център, господин генерал.
Орлов остана мълчалив, защото не успя да намери собствения си запис за разговора с Догин. Той се върна отново към 8:11 часа, когато си спомняше, че лично бе направил записа. Мястото беше празно.
— Има ли нещо нередно, господин генерал? — попита Рузки.
Орлов претърси целия файл само за да се увери, че не е пропуснал записа. Външно запазил спокойствие, той беше разярен, когато не откри никъде нищо за гълфстрийма.
— Не — твърдо каза Орлов. — Няма нищо нередно. Записал съм заповедта на неподходящо място. Когато свършим, ще я прехвърля. — Той се облегна назад, но междувременно забеляза доволното трепване в крайчеца на устните на Рузки. — Мисля, че поговорихме достатъчно по този въпрос и се надявам, че моите намерения вече са ви ясни.
— Съвсем, господин генерал.
— Искам да информирате министър Догин за намеренията ми и да се заемете лично с операцията. Моят син ви уважава и аз съм уверен, че вие и сега ще работите с него толкова добре, както и в миналото.
— Слушам. — Рузки козирува. — Той е добър офицер.
Телефонът бипна и Орлов освободи полковника, докато вземаше слушалката от апарата. Рузки затвори вратата, без да се обърне.
— Да? — обади се Орлов.
— Обажда се Силаш, господин генерал. Бихте ли дошли до радиокабината?
— Какво има?
— Чинията прехвана силно кодирана комуникация. Изпратихме я в центъра за дешифровка, но започваме да се боим, че нещо може да се случи, преди да успеем да разшифроваме съобщението.
— Идвам.
Орлов тръгна, без да си направи труда да запише данните за гълфстрийма, защото беше сигурен, че информацията ще бъде изтрита отново. Беше разярен от факта, че разговорът, предназначен да постави Рузки на място, почти потвърди нарастващите му съмнения. Явно Догин и заместник-началникът са решили да ръководят центъра зад гърба му и да го използват само като фигурант.
Думите на Рузки отекваха в ума му: „Не и ако информацията засяга този център, господин генерал“. В разстояние само на няколко часа от него бе скрита информацията за убития вражески агент и за гълфстрийма. Центърът бе една от най-могъщите разузнавателни единици в света и Орлов нямаше намерение да позволи на Рузки и Догин да го превърнат в своя частна собственост, въпреки че засега още се въздържаше да реагира. От времето, прекарано в космоса, бе научил, че е по-важно да запази главата си хладна, когато столът под задника му пари. Пък и онези двамата все още не бяха успели да вдигнат температурата до точката на горене.
Във всеки случай той така или иначе беше длъжен да ръководи центъра и нито полковникът, нито онзи мегаломан нямаше да го отклонят от изпълнението на тези задължения.
Орлов се вмъкна в претъпканата радиокабина, която бе още по-задимена отпреди. Тясното лице на Силаш бе повдигнато нагоре и очите му гледаха в тавана, докато се беше съсредоточил внимателно в онова, което се чуваше в слушалките му. След малко той ги свали от ушите си и погледна Орлов:
— Проследихме две серии кодирани разговори и установихме, че са свързани помежду си. Първата беше от Вашингтон до самолет, летящ над Атлантика, а втората е до Хелзинки. — Той пое два пъти дим от цигарата, а после я загаси в пепелника. — Накарахме групата по сателитни връзки да огледа самолета. Няма маркировка, но, изглежда, е С-141В „Старлифтър“.
— Транспортен самолет за войскови части — замислено заговори Орлов. — Модифицирана версия на С-141 А. Познавам добре тези самолети.