— Така си и знаех. — Силаш се усмихна и запали нова цигара. — „Старлифтър“ лети по курс към Хелзинки. Подслушахме разговорите между пилота и Кулата. Ще пристигне около единадесет часа вечерта местно време.
Орлов погледна часовника си:
— Това е след по-малко от час. Да имаш представа кой лети на борда му?
Силаш поклати глава:
— Опитахме се да подслушаме вътрешността със Светлана над северната част на Атлантика. Но Светлана казва, че в самолета има електронен заглушител.
— Значи сигурно е разузнавателен. — Орлов не беше много изненадан. Помисли си за британския агент, който шпионираше в Ермитажа, и мълчаливо наруга Рузки за начина, по който бе разрешил този въпрос. Можеха да сложат човека под наблюдение, а не да го докарат до самоубийство… Ако той наистина сам бе посегнал на живота си… — Съобщи в Москва — каза Орлов. — Кажи им, че ми трябва човек в Хелзинки, който да посрещне самолета и да го наблюдава. Да види дали американците нямат намерение да пресекат залива.
— Слушам — отвърна Силаш.
Орлов му благодари и се върна в кабинета си, където веднага извика Рузки и Глинка, за да решат как да действат, в случай че им дойдат „гости“.
27.
Вторник, 6:08 часа сутринта, Владивосток
Някога Ленин бе казал за Владивосток: „Той е много далеч. Но е наш“.
По време на двете световни войни пристанищният град, намиращ се на полуостров Муравьов в Японско море, е бил главният входен пункт за доставка на храни и оръжие от Съединените щати и други страни. През годините на Студената война военните затвориха града и го откъснаха от света, но Владивосток просперираше, тъй като пристанището и тихоокеанският флот се развиваха, а военното и гражданско корабостроене довеждаха в града работници и пари. После, през 1986 година, Горбачов издигна „Инициативата Владивосток“, с което градът бе отново отворен и се превърна в „широк прозорец към Изтока“.
Много от руските ръководители бяха работили добре, за да направят града съставна част от търговския обмен в тихоокеанския регион, но с новото му отваряне в него дойдоха гангстери от Русия и целия свят, привлечени от валутата и стоките, които влизаха в пристанището както законно, така и нелегално.
Летището на Владивосток се намира на около тридесет километра северно от града. Оттам до железопътната гара, която е в центъра малко на север от натоварената улица „Октябр“ има около час път.
Когато пристигна с групата си на летището, лейтенант Орлов бе посрещнат от куриер от щаба на контраадмирала. Младият пратеник подаде на офицера запечатан плик с инструкции да се обади на полковник Рузки, за да получи заповедта си. Тъй като от сивото небе започна да прехвръква сняг, Никита притича до строената пред острия нос на хеликоптера Ми-6 група. Ми-6 бе най-големия хеликоптер в света с възможност да вози седемдесет души на повече от хиляда километра разстояние. Войниците бяха облечени в бели камуфлажни облекла със свалени качулки. Бяха оставили раниците си до краката. Всеки от тях бе въоръжен със стандартното оръжие за спецчастите: автомат и четиристотин патрона, нож, шест ръчни гранати и пистолет Р-6 със заглушител. Самият Никита носеше автомат с късо дуло АКР само със 160 патрона, който беше стандартното оръжие на офицерите.
Никита заповяда на радиста си да разопакова параболичната чиния. След по-малко от минута той говореше по секретната линия с полковник Рузки.
— Лейтенант Орлов се обажда по ваша заповед.
— Лейтенант, радвам се да те чуя след толкова години — каза Рузки. — За мен е удоволствие да работя с теб.
— Благодаря. За мен също.
— Чудесно — продължи полковникът. — Какво знаеш за мисията си, Орлов?
— Засега нищо.
— Много добре. Виждаш ли гълфстрийма на пистата за кацане?
Никита се извърна на запад под снежинките и видя спрелия върху пистата самолет:
— Тъй вярно.
— Маркировка?
— Н2692А.
— Правилно. Помолих контраадмирал Пашченко да изпрати конвой. Там ли е?
— Виждам четири камиона да чакат до самолета.
— Прекрасно. Трябва да свалите товара от самолета, да го натоварите в камионите и да се качите на влака, който ви чака на гарата в града. Във влака ще има само машинист. Щом натоварите, ще тръгнете с влака на север. Ориентировъчната ви цел е Бира, въпреки че потвърждението ще получите, когато тръгнете. Ти си командир на влака и ще трябва да вземеш мерките, които считаш за необходими, за да пристигне товарът до крайната си цел.