Конят стоеше в другия край на пасището, наострил уши, загледан към тях. Марк пое дълбоко дъх и с най-добрия си бараярски акцент извика:
— Тук, Нини, Нини, Нини. Тук. Нини, Нини, Нини!
Конят изпръхтя и препусна към оградата. Не беше галон, макар че изведнъж вдигна високо копита и тръгна напред. Дойде, изпръхтя и поръси с плюнки както Марк, така и графа. След това се опря на оградата, която изскърца и се огъна. Отблизо беше истинска грамада. Подаде голямата си глава над оградата и Марк бързо се отдръпна.
— Здравей, Нини. — Графът го потупа по врата. — Майлс винаги му дава захар — каза през рамо той.
— В такъв случай нищо чудно, че припка при повикване! — каза Марк недоволно. А пък си бе помислил, че това е израз на любов.
— Да, но Корделия и аз също му даваме захар, а той никога не препуска към нас. Върви полека и пристига когато си иска.
Конят го гледаше — Марк беше готов да се закълне в това — с крайно учудване. Следващата душа, която беше предал с това, че не беше Майлс. Двата други коня, в някаква конска ревност, също пристигнаха, решили да не пропуснат случая. Уплашен, Марк попита жално:
— Носите ли захар?
— Оо, да — отговори графът, извади от джоба си половин дузина бели кубчета и му ги даде. Марк внимателно постави на дланта си едно кубче и го подаде на коня, държейки се колкото се може по-назад. Нини недоволно прибра уши и оголи зъби, прогонвайки конските си роднини, после стеснително протегна шия и взе бучката с меките си като гума устни, оставяйки тревистозелена слюнка върху дланта му. Марк изтръска част от нея върху оградата, погледна крачола на панталона си и избърса останалата в лъскавата шия на коня. Под ръката си усети стар грапав белег от рана. Нини блъсна оградата с глава и Марк се отдръпна. Графът възстанови реда сред конете с викове и удари. „Ах, точно като бараярски политици“ — помисли си Марк доста неуместно и се погрижи двата по-бавни коня също да получат своя дял от захарта. После съвсем машинално избърса длани в крачолите на панталоните си.
— Искаш ли да се опиташ да го пояздиш? — предложи графът. — Макар че напоследък не е язден, сигурно е в добра форма.
— Не, благодаря — каза Марк и почти хлъцна. — Може би друг път.
— Добре.
Тръгнаха покрай оградата. Нини вървеше успоредно с тях от другата страна, докато надеждите му не бяха прекъснати от ъгъла. Когато отминаха, изпръхтя. Изненадващо печален звук. Марк се прегърби като от удар. Графът се засмя, но, изглежда, почувства опита си да обърне всичко на смях толкова ужасен, че усмивката му веднага угасна. Той погледна през рамо назад.
— Вече прехвърли двайсетте. Пределна възраст за един кон. Започвам да се отъждествявам с него.
Тръгнаха към дърветата.
— Там има трасе за яздене… извива до едно място, откъдето се вижда къщата. Там ходехме на пикник. Искаш ли да го видиш?
Екскурзия. Никак не му се ходеше на екскурзия, но вече беше отхвърлил недвусмисленото предложение на графа да поязди коня. Не се осмели да му откаже втори път, за да не помисли графът… че се сърди.
— Добре. — Не се виждаха никакви телохранители на ИмпСи, нито въоръжена охрана. Графът беше изменил на принципите си, за да осигури спокойствие. Марк се сви в очакване на интимен разговор.
Стигнаха до края на горичката и първите паднали листа зашумоляха под краката им. Но шумоленето им не можеше да запълни тишината. Графът, въпреки че се преструваше на небрежен, беше неуверен и напрегнат. Излязъл от равновесие. Изнервен, Марк изтърси:
— Графинята е измислила всичко това, нали?
— Не съвсем — каза графът. — Всъщност да.
Съвсем объркан отговор. И вероятно верен.
— Ще простите ли някога на барапутранците, че са застреляли не когото трябва?
— Вероятно не. — Тонът на графа беше спокоен, дружелюбен.
— Ако беше обратното — ако барапутранците се бяха прицелили в един нисък човек вляво — щеше ли сега ИмпСи да търси криокамерата? — Щеше ли Майлс да изхвърли Филипи, за да постави на нейно място Марк?
— Тъй като в този случай Майлс щеше да бъде ИмпСи в района… предполагам, че отговорът е „да“ — промърмори графът. — А понеже аз никога нямаше да те срещна, моят собствен интерес навярно щеше да бъде малко… академичен. Твоята майка обаче все пак щеше да ги накара да те търсят — добави той замислено.
— Нека на всяка цена да сме честни един към друг — каза Марк тъжно.
— Вероятно не можем да изградим нещо, което да издържи на друга основа — каза сухо графът. Марк почервеня и изсумтя одобрително.
Трасето отначало вървеше покрай един поток, след това тръгваше нагоре по дере или старо корито на река, облицовано с изронени и свличащи се камъни. По-нататък известно време вървеше хоризонтално, криволичейки сред дърветата. Тук-таме, почти безразборно, от трупи и храсти бяха направени прегради за прескачане.