Трасето минаваше през тях и около тях. Защо беше сигурен, че Майлс ги е прескачал? Трябваше да признае, че в гората имаше нещо първично и спокойно, че плетениците от слънце и сянка, високите дървета, донесени от Земята, и местните и вносни храсти създаваха илюзия на безкрайно уединение. Човек можеше да си представи, че цялата планета е безлюдна пустиня, ако не знаеше нищо за еволюцията на Земята. Тръгнаха по една двойно по-широка пътека, където можеха да ходят един до друг.
Графът навлажни устните си.
— Та за криокамерата…
Марк вдигна глава също като коня, когато бе усетил захарта. ИмпСи не му беше говорила по този въпрос, графът също беше отказал да му говори. Подлуден от информационния вакуум, накрая той не издържа и извади душата на графинята, макар да не му беше приятно. Но дори и тя можа да му даде само отрицателни отговори. Сега ИмпСи знаеше над четиристотин места, на които можеше да се намира криокамерата. Като начало. Четиристотин места, в цялата вселена… беше невъзможно, безполезно, безплодно…
— ИмпСи са я намерили. — Графът потърка челото си.
— Какво! — Марк спря. — Върнали са го? Страхотно! Търсенето приключи! Къде са… защо не ми казахте… — Той млъкна, когато му дойде наум, че сигурно има достатъчно сериозна причина, поради която графът не му беше казал веднага. И не беше сигурен, че иска да я чуе. Лицето на графа беше непроницаемо.
— Празна.
— Оо! — Колко глупаво „Оо!“ Марк се почувства невероятно глупав. — Как… не разбирам. — От всички сценарии, които си беше представял, никога не беше допускал този. „Празна?“ — Къде?
— Агентът на ИмпСи я е намерил да се продава от една фирма за доставка на медицинска апаратура на Хиген Хаб. Почистена и рециклирана.
— Сигурни ли са, че е същата?
— Ако отличителните знаци, дадени ни от капитан Куин, са верни, същата е. Агентът, едно от най-умните ни момчета, просто я купил без много шум. Докарали са я с бърз куриерски кораб в щаба на ИмпСи на Комар за пълен юридически анализ. Не че има кой знае какво да се анализира.
— Но това е следа, която може да доведе до успех. Фирмата-доставчик трябва да има архив… ИмпСи трябва да може да проследи пътя на криокамерата до… до… — „Докъде?“
— И да, и не. Архивът води само една стъпка по-назад от фирмата-доставчик. Независимият превозвач, от когото са я купили, изглежда, е виновен само в това, че е купил крадена вещ.
— От Джексън Хол? С това областта за претърсване се ограничава!
— Мм. Не трябва да се забравя, че Хиген Хаб е истински панаир. Все пак възможността криокамерата да е отправена към Сетаганданската империя от Джексън Хол и отново да е изкарана обратно през Хиген Хаб е… малка, но реална.
— Ами времето?
— Точното време трудно може да се докаже, но е възможно. Илян го е изчислил. То ограничава района за изследване само до… девет планети, седемнайсет станции и всички кораби по пътя между тях. — Графът се намръщи. — Почти бях сигурен, че имаме работа със сетагандански заговор. Лордовете Гем, сигурен съм в това, ще знаят или ще се досетят за ценността на пратката. Кошмарът, който ме довежда до отчаяние, е, че криокамерата по някакъв начин е попаднала в ръцете на някой дребен джексъниански крадец, който просто е изхвърлил съдържанието, за да продаде апаратурата. Ние сме готови да дадем откуп за мъртвото тяло… десет пъти по-голям от стойността на криокамерата, а ако тялото е съхранено и е възможно да се съживи… всичко, каквото поискат. Мисълта, че Майлс гние някъде поради грешка, ще ме подлуди.
Марк притисна ръце до челото си. Вратът му се беше стегнал така, че го чувстваше като дърво.
— Не… това е лудост, това е просто лудост! Сега държим и двата края на въжето, липсва ни само средата. То трябва да може да се съедини. Норууд… Норууд беше лоялен към адмирал Нейсмит. И умен. Аз го срещнах за малко. Разбира се, никой не очакваше да го убият, но той не би изпратил криокамерата, ако имаше опасност да се изгуби или да не може да се откупи. — Беше ли Норууд достатъчно лоялен? Норууд е очаквал, че ще може да вземе криокамерата от мястото, където я е изпратил най-много за един ден. Ако тя е пристигнала… където и да е… с бележка да се задържи до поискване, а след това никой не я е потърсил… — Била ли е рециклирана преди или след като фирмата-доставчик от Хаб я е закупила?
— Преди.
— В такъв случай някъде в прохода трябва да има скрито здравно заведение. Може би криозаведение. Може би… може би Майлс е бил пренесен в нечия стационарна банка за съхранение. — Неидентифициран и изоставен? Такова милосърдие може би е възможно на Ескобар, но на Джексън Хол? Много малка надежда.