Сребърнокафявата воркосиганска кадетска униформа не можеше да скрие формата на тялото му, старите и нови деформации, макар че когато стоеше съвсем изправен, той си представяше, че го прави да изглежда строен. За нещастие, когато се отпуснеше, куртката му също се отпускаше. Беше му съвсем по мярка, което беше застрашително, защото когато му я донесоха преди осем седмици, му беше малко широка. Дали някой анализатор от ИмпСи не беше изчислил какво ще бъде теглото му на тази дата? Нямаше да допусне теглото му да надхвърли тези изчисления.
Само преди осем седмици? Имаше чувството, че винаги е бил затворник тук. Затворник, към когото се отнасят с внимание, вярно, като някой от онези някогашни офицери, които на честна дума са ги пускали да се разхождат из крепостта. Макар че никой за нищо не беше поискал от него честната му дума. Той прекъсна отвратителните си размишления и влезе в библиотеката.
Графинята седеше на коприненото канапе. Беше облякла дълга рокля с висока яка по врата, в облачно-нежен бежов цвят, украсена с медно-сребриста бродерия, отговаряща на цвета на косата й, навита на букли отзад. Никъде не се виждаше нито една точица от черно или сиво, или нещо, което да подсказва за очаквания траур: почти арогантно елегантна. „Тук сме отлично — сякаш искаше да каже цялостният й вид, — напълно по воркосигански.“ При влизането на Марк тя обърна глава и замисленият й поглед отстъпи пред кратка спонтанна усмивка. В отговор, въпреки нежеланието си, той също се усмихна.
— Изглеждаш добре — каза тя одобрително.
— Вие също — отговори той, а след това, тъй като изглеждаше много фамилиарно, добави: — госпожо.
Веждите й бързо трепнаха, но тя не каза нищо. Той пристъпи до един стол, но твърде възбуден от очакванията, не седна, а само се облегна и потисна желанието си да тактува с десния си крак по мраморния под.
— Как мислите, че ще приемат това? Вашите приятели Вор.
— Сигурно ще приковеш вниманието им — въздъхна тя. — Можеш да си сигурен. — Тя вдигна една торбичка от кафяво-сребърна коприна с бродиран със сребро воркосигански монограм и му я подаде. Тежките златни монети в нея издрънчаха. — Когато довечера дадеш това на Грегор в церемонията вместо Арал, то ще послужи като официална заявка пред всички, които оспорват претенцията ти за негов законен наследник… и ще бъде доказателство, че приемаш тази претенция. Това е първата стъпка. След нея ще последват много други.
И в края на този път… графството? Марк се намръщи.
— Каквито и да са чувствата ти… какъвто и да е крайният резултат от настоящата криза… не допускай да те видят разтреперан — посъветва го графинята. — Ворската система държи много на това. Убеждението е заразително. Както и съмнението.
— Смятате ли, че ворската система е илюзия? — попита Марк.
— Свикнала съм да я смятам за такава. Сега бих я нарекла творение, което като всяко живо същество трябва непрекъснато да се пресъздава. Виждала съм бараярската система и неприятна, и красива, и корумпирана, и глупава, и благородна, и разочароваща, неразумна, вълнуваща. Тя отнема почти цялото време на правителството, а това е приблизително същото и при всяка друга система.
— Така че… одобрявате ли я, или не? — попита той озадачен.
— Не съм сигурна, че моето одобрение има някакво значение. Империята прилича на много голяма непоследователна симфония, композирана от цял комитет. В продължение на триста години. Изпълнявана от оркестър, съставен от доброволци-аматьори. Тя нито се променя, нито може да се промени. Може да те смачка като сляп слон.
— Много насърчителна мисъл.
Тя се усмихна.
— Тази вечер няма да попаднеш сред напълно непозната среда. Там ще бъдат Иван, стринка ти Алис и младите лорд и лейди Вортала. И други, които си срещал тук през последните няколко седмици.
Плод на мъчителни частни вечери. Преди кризата на графа в дома Воркосиган се извърви парад от избрани посетители, за да може той да се запознае с тях. Графиня Корделия беше продължила този процес в подготовката за тази вечер, въпреки кризата отпреди една седмица.
— Предполагам, че всички ще искат да научат нещо за състоянието на Арал — добави тя.
— Какво трябва да им кажа?
— Чистата истина винаги се поддържа най-лесно. Арал е в ИмпСи в очакване да подготвят сърце за имплантация и е много лош пациент. Лекарите го заплашват, че ако не се държи както трябва, ще го завържат за леглото. Не е необходимо да се впускаш в медицински подробности.
Подробности, които просто щяха да разкрият колко зле беше увреден министър-председателят. Точно така.