— Ами ако попитат за Майлс?
— Рано или късно — каза тя и си пое дъх, — ако ИмпСи не намери тялото, ще трябва официално да се съобщи за неговата смърт. Докато е жив Арал, предпочитам това да стане по-късно. Никой извън най-висшия ешелон на ИмпСи, император Грегор и няколко висши държавни служители не знае, че Майлс не е само куриер на ИмпСи от среден ранг. Съвсем вярно е съобщението, че той е извън страната по служба. Повечето от онези, които питат за него, ще приемат, че ИмпСи не ти е казала къде или за колко време е изпратен.
— Навремето Гален каза… — започна Марк и спря.
Графинята го погледна спокойно.
— Тази вечер в главата ти се върти само Гален.
— Вярно — призна Марк. — Той ме е подготвял и за това. Ние репетирахме всички основни церемонии на Империята, защото не знаехме предварително точно по кое време от годината ще ме вкара: по време на рождения ден на императора, по време на Прегледа през средата на лятото, през Зимния панаир… Изучавал съм церемониите за всички тези случаи. Не мога да участвам в церемонията и да не мисля за него и колко много мразеше той империята.
— Имал е основания.
— Той казваше че… адмирал Воркосиган бил убиец.
Графинята въздъхна и се облегна.
— Така ли?
— Вярно ли е?
— Ти можа лично да го видиш. Какво ти е мнението?
— Госпожо… аз самият съм убиец. Така че не мога да кажа.
Тя присви очи.
— Честен си. Добре. Военната му кариера беше продължителна и сложна… и кървава… и пред очите на обществеността. Но аз предполагам, че Гален има пред вид главно клането в Солтис, в което загина сестра му Ребека.
Марк кимна мълчаливо.
— Бараярският политически офицер на експедицията, а не Арал заповядал да се извърши зверското убийство. Когато научил за това, Арал го екзекутирал със собствените си ръце. За нещастие без формалностите на военния съд. Така той се спасил от едното обвинение, но не от другото. Ще рече: той е убиец.
— Гален казва, че го е направил, за да прикрие показанията на офицера. Имало е устна заповед, за която е знаел само политическият офицер.
— В такъв случай откъде може да знае за нея Гален? Арал твърди обратното. Аз вярвам на Арал.
— Гален казва, че той бил палач.
— Не — каза графинята спокойно. — Палачи бяха Гес Ворутиър и принц Сердж. Сега тяхната фракция не съществува. — Тя оголи зъби в тънка, остра усмивка.
— Луд човек.
— Никой в Бараяр не е нормален, поне според бетанските стандарти. — Тя отправи към него изненадан поглед. — Дори ние с теб.
„Особено аз.“ Той пое леко дъх.
— Содомит.
Тя наклони глава.
— Това има ли значение за теб?
— Това беше… подчертано в начина, по който Гален ме подготвяше.
— Зная.
— Знаете? По дяволите… — Нима той беше стъкло за тези хора? Драма на чувствата, която служи за тяхно развлечение? Само че графинята не изглеждаше развеселена. — Несъмнено рапорт на ИмпСи — каза той тъжно.
— Те са се добрали до един от оцелелите подчинени на Гален. Някой си Ларс, ако това ти говори нещо.
— Говори ми. — Той стисна зъби. Не остана нищо от човешкото му достойнство, нито едно късче.
— Освен във връзка със задачата, възложена ти от Гален, интересува ли те личността на Арал? Лично теб?
— Не зная. Интересува ме истината.
— Значи те интересува истината. Е, всъщност… според мен той е бисексуален, подсъзнателно повече склонен към мъжете, отколкото към жените. Или по-точно… към войниците, а не изобщо към мъжете, мисля аз. Според бараярските стандарти аз съм твърде крайна, хм, мъжкарана, и това разреши неговата дилема. Първия път, когато ме срещна, бях в униформа, в едно отвратително въоръжено сблъскване. Той мислеше, че е любов от пръв поглед. Никога не си направих труда да му обясня, че беше по принуда. — Тя изкриви устни.
— Защо не?
— Канех се, оо, четири или пет дни да го оставя. Е, може би три дни. — Очите й бяха изпълнени със спомени. — Иска ми се да го беше видял тогава, преди да навърши четирийсет. На върха на силите си.
Нали беше чул в същата тази библиотека как графинята направи словесна дисекция и на него. Имаше нещо странно успокоително в разбирането, че не я бе направила само на него. „Не е специално за мен. Тя прави това с всеки.“
— Вие сте… много откровена, госпожо. Какво мисли Майлс по този въпрос?
Тя се намръщи и се замисли.
— Той никога за нищо не ме е питал. Възможно е този нещастен период от младостта на Арал да е достигнал до ушите му само като изопачена клевета от политическите противници на Арал и той да го е отхвърлил.
— Защо ми го разказахте?
— Ти ме попита. И отдавна не си дете. И… имаш по-голяма нужда да знаеш. Поради Гален. Ако някога нещата между теб и Арал трябва да бъдат уредени, твоята представа не бива да е нито невярно добра, нито невярно лоша. Арал е велик човек. Аз, бетанката, ти казвам това. Но аз не смесвам величие със съвършенство. Да бъде човек велик е… по-голямо достижение. — Тя го дари с една пресилена усмивка. — Това трябва да ти вдъхне надежда, а?