— С всичките, които можем да отделим. Тази нова криза — Илян кимна, за да покаже, че става дума за опасното заболяване на граф Воркосиган — изчерпва възможностите ми. Имате ли представа какво нездравословно възбуждане ще създаде състоянието на министър-председателя дори само на Сетаганда?
— С колко? — Гласът му беше остър и много силен, но графинята не му направи знак да говори по-тихо, а го наблюдаваше с хладен интерес.
— Лорд Марк, вие все още нямате такъв статус, че да молите и още по-малко да искате проверка за най-тайните дислокации на ИмпСи.
„Още не? Сигурно никога.“
— Само питам, сър. Но не можете да твърдите, че тази операция не ми влиза в работата.
Илян му кимна двусмислено, неангажиращо, докосна микрофона в ухото си и за момент погледна разсеяно.
— Трябва да ме извините, миледи — каза той и ги напусна.
— Приятно прекарване.
— На вас също. — Гримасата му отрази като ехо иронията на нейната усмивка.
Марк придружи графинята нагоре по някакви широки стълби в дълга приемна зала с огледала от едната страна и високи прозорци от другата. Мощен мегафон на широко разтворените врати съобщаваше титлата и името на влизащите.
Първото му впечатление беше от безлични, зловещи цветни петна — като градина с месоядни цветя. Пъстра дъга униформи от рода Вор, силно размесени с парадни червено-сини и над всичко — блестящите дрехи на дамите. Повечето гости стояха на малки, променящи се групички и клюкарстваха. Други седяха на въртящи се столове покрай стените, създавайки си собствени малки сбирки. Между тях плавно се движеха прислужници, разнасящи подноси с храна и напитки. Прислужници? Всичките тези здрави млади мъже в униформа на персонал от Резиденцията сигурно бяха агенти на ИмпСи. Яките по-възрастни мъже в ливреи на Ворбара, които стояха на вратата, бяха от личната охрана на императора.
„Параноя“ — реши Марк, когато му се стори, че с влизането им всички глави се обърнаха към него и през тълпата премина вълна на мълчание. Но няколко глави наистина се бяха обърнали и няколко разговора в непосредствена близост с тях бяха спрели. Един от тях беше на Иван Ворпатрил и майка му лейди Алис Ворпатрил, която веднага махна на графиня Воркосиган.
— Корделия, скъпа! — Лейди Ворпатрил се усмихна уморено. — Кажи ми последното състояние на нещата. Хората питат.
— Е, ти знаеш как да отговаряш — отговори графинята и въздъхна.
Лейди Ворпатрил кимна кисело и обърна глава, очевидно да подкани Иван да продължат разговора, който бяха прекъснали при влизането на Воркосиган.
— Бъди по-внимателен тази вечер към по-малката Ворсосиън. Тя е сестра на Виолета Ворсосиън. Може би ще ти хареса. И Кася Воргоров е тук. За първи път присъства на рождения ден на императора. И Ирен Ворташпула. Покани я поне на един танц. Обещах на майка й. Тази вечер наистина има много подходящи девойки. Постарай се, само малко… — Двете жени се хванаха за ръце и се отдалечиха, та Марк и Иван да не слушат тайните им разговори. Едно твърдо кимване от графиня Воркосиган към Иван му напомни, че той отново трябва да изпълнява задължението си на охрана. Спомняйки си последния път, Марк помисли, че лично той предпочита ужасната социална защита на графинята.
— За какво ставаше дума? — попита Марк. Един прислужник мина покрай тях с поднос с напитки и следвайки примера на Иван, Марк също си взе чаша. Оказа се доста приятно сухо бяло вино, ароматизирано с лимон.
— За поредния панаир. — Иван направи гримаса. — На това празненство и на Зимния бал се изкарват за оглед всички телици от високопоставените фамилии Вор.
Гален никога не беше споменавал за тази страна на церемониите на рождения ден на императора. Марк почти се задави с питието си и започна да проклетисва Гален — за онова, което беше пропуснал, а не за другото, което го беше принудил да научи насила.
— Няма да ме заглеждат, нали?
— Като се има предвид какви крастави жаби целуват, не виждам защо да не се лепнат и за теб — отговори Иван и повдигна рамене.
„Благодаря ти, Иване.“ Застанал до високия Иван с лъскавата червено-синя униформа, той вероятно доста приличаше на тумбеста кафява крастава жаба. И положително се чувстваше като такава.
— Аз съм извън класацията — каза той твърдо.
— Не бъди толкова сигурен. На Бараяр има само шестима графски наследници, докато дъщерите са много повече. Стотици. След като стане ясно какво е станало с Майлс, всичко може да се случи.
— Искаш да кажеш… че не ще се наложи да преследвам жени? Че дори да не правя нищо, те ще идват при мен? — Или, във всеки случай, при името му, положението и парите. При тази мисъл го споходи някаква мрачна веселост, сякаш това бяха несъвместими понятия. По-добре да го обичат заради ранга, отколкото въобще да не го обичат. Гордите глупаци, които твърдят противното, никога не са копнеели до смърт за човешка ласка като него.