Обяснението беше прекъснато набързо, защото се появи император Грегор и с обичайната си сериозна усмивка отведе графиня Воркосиган за официално откриване на танците. Когато започна вторият танц, към тях започнаха да се присъединяват други двойки. Танците Вор, изглежда, бяха предимно официални и бавни, двойките бяха подредени в сложни групи, а не по двама, и имаше прекалено много стъпки, които трудно се запомняха. За Марк това беше алегория за начина, по който се вършеха нещата тук.
Освободен по този начин от ескорта и покровителката си, Марк избяга в една странична стая, където музиката се чуваше само като фон. Покрай една от стените бяха наредени маси с още много храна и напитки. За момент той изпита неудържим копнеж към упойващите напитки. Да изпадне в мъглата на забравата… „Дълбока, пълна. Да се напия пред всички и публично да повърна!“ Точно онова, от което се нуждаеше графинята. Наполовина вече беше готов.
Вместо това той отиде до един прозорец. Беше начумерен и сърдит на всички участници в тържеството. Облегна се на стената в сянката, скръсти ръце и се приготви мрачно да издържи. Може би трябваше да убеди графинята да го отведе у дома рано, след единствения й танц. Но тя, изглежда, обработваше тълпата. Беше спокойна, общителна, весела. Тази вечер той не беше чул от устата й нито една дума, която да не служи на целите й. Толкова много самоконтрол в една така напрегната жена беше почти смущаващ.
Мрачното му настроение са развали още повече, когато се замисли върху значението на празната криокамера. „ИмпСи не може да е навсякъде“ — беше казала веднъж графинята. По дяволите… Нали се предполагаше, че ИмпСи вижда всичко. Това трябваше да означава зловещото сребърно око на Хор на яката на Илян. Или репутацията на ИмпСи беше само пропаганда?
Едно нещо беше сигурно. Дали Майлс беше изгнил и разложен, или все още беше замръзнал някъде, все трябваше да има свидетел или свидетели. Нишка, верига, кука, връзка, следа от кърви — нещо! „Ако няма, ще ме убие!“ Трябваше да има нещо.
— Лорд Марк? — каза един тих глас.
Той вдигна невиждащи очи и видя красиво дълбоко деколте, оградено от малиненорозов газ, гарниран с бяла дантела. Деликатната линия на ключиците, добре оформените гърди и кожата с цвят на слонова кост представляваха почти абстрактна скулптура, наклонен топологически пейзаж. Марк си представи, че е смален до размерите на буболечка и върви бос по тези меки хълмове и долини…
— Лорд Марк? — повтори тя малко по-неуверено.
Той вдигна глава, надявайки се, че сенките ще прикрият издайническата червенина на бузите му. Нали е учтиво да гледаш събеседника си в очите. „Не мога да направя нищо, това е от ръста ми. Съжалявам.“ Лицето й беше също толкова великолепно, както очите: очи с цвят електрик, извити устни. Къси пепеляворуси къдрици обкръжаваха главата й. Както, изглежда, беше обичаят за младите жени, в косата й бяха вплетени малки розови цветя, пожертвали краткия си растителен живот срещу краткотрайната вечерна слава. Косата й обаче беше много къса, за да може да ги закрепи добре, и няколко едва се държаха.
— Да? — Прозвуча много остро. Сърдито. Той се опита отново, по-окуражаващо. — Да, лейди…
— Оо — усмихна се тя, — аз не съм лейди. Аз съм Карин Куделка.
Той сбърчи вежди.
— Да не сте роднина на комодор Климент Куделка? — Това име се нареждаше между първите в списъка на старшите щабни офицери на Арал Воркосиган. Списъкът, направен от Гален за по-нататъшни покушения, ако се открие такава възможност.
— Той ми е баща — каза тя гордо.
— Оо… тук ли е? — попита нервно Марк. Усмивката изчезна и се замени с краткотрайна въздишка.
— Не. Тази вечер трябваше да отиде в щаба. Извикаха го в последната минута.
— Аха. — Естествено. Би било интересно да изброи хората, които трябваше да са тук, но не бяха поради здравословното състояние на министър-председателя. Ако наистина беше противников агент, за какъвто беше подготвян през предишния си живот, това щеше да бъде доста бърз начин да открие кои са наистина ключовите личности, които поддържат граф Арал Воркосиган, независимо какво казват списъците.
— Вие всъщност не приличате много на Майлс — каза тя, докато го изучаваше критично. Той настръхна, но реши, че ако си глътне езика, само ще привлече още повече вниманието й към това. — Костите ви са по-едри. Ще бъде удоволствие да ви видя заедно. Ще се върне ли скоро?
„Тя не знае — разбра той и се ужаси. — Не знае, че Майлс е мъртъв, не знае, че аз го убих.“
— Не — промърмори той, а след това мазохистично попита: — Влюбена ли сте в него?
— Аз? — Тя се засмя. — Нямах тази възможност. Имам три по-големи сестри и всички те са по-високи от мен. Наричат ме джудже.