— Не! — Тя се засмя. — Защо трябва някой да ме е помолил? Хайде, докато не е спряла музиката! — Тя го хвана за ръка и решително го поведе под свода, изтърсвайки още няколко цветчета. Той притисна със свободната си ръка няколко до куртката си и тайно ги мушна в джоба на панталоните. „Помощ, отвлича ме един ентусиаст!…“ Имаше и по-лоши съдби. Устните му се извиха в почти незабележима иронична усмивка.
— Нямате нищо против да танцувате с крастава жаба, така ли?
— Какво?
— Иван каза нещо такова.
— Оо, Иван! — Тя вдигна пренебрежително белите си рамене. — Не обръщайте внимание на Иван, никой не му обръща внимание.
„Лейди Кася, вие сте отмъстена.“ Настроението му се подобри още повече, до средно лошо.
Огледалният танц беше точно такъв, какъвто го беше описала Карин: партньорите се гледаха един друг, навеждаха се, олюляваха се и пристъпваха в такт с музиката. Темпото беше по-бързо и по-малко тържествено от това на груповите танци и беше привлякло много млади двойки на дансинга.
Изпълнен с ужасно подозрение, Марк започна да танцува с Карин, повтаряйки стъпките с половин такт закъснение. Точно както тя беше обещала, бяха му достатъчни само петнайсет секунди, за да ги усвои. Той дори се заусмихва. По-възрастните двойки бяха доста сериозни и елегантни, но някои от по-младите проявяваха повече фантазия. Един млад Вор се възползува от едно подаване на ръка да подразни дамата си и размаха пръсти пред носа й. Тя наруши правилото и не направи същото, но той повтори съвършено разярения й поглед. Марк се засмя.
— Изглеждате съвсем различен, когато се смеете — отбеляза изненадана Карин и го погледна слисана.
Той също я погледна в очите.
— Различен от какво?
— Не зная. Не толкова… тъжен. Имате вид, сякаш са убили най-добрия ви приятел, докато сте се крили в ъгъла.
„Само ако знаеше.“ Тя направи пирует. Той го повтори. Той се наведе и тържествено се поклони. Изненадана, но доволна, тя също се поклони. Гледката беше възхитителна.
— Ще трябва да ви накарам отново да се засмеете — твърдо реши тя. След това, придавайки си напълно сериозен вид, му разказа набързо един подир друг три мръсни вица. Той престана да се смее щом ги съпостави с невинния й момичешки вид.
— Откъде ги научихте?
— От по-големите ми сестри, разбира се — отвърна тя и вдигна рамене.
Той искрено съжали, когато оркестърът спря да свири, но пое инициативата и я заведе в съседната стая да пийнат нещо, а след това в градината. Сега, след концентрацията, изисквана от танца, той с неудобство почувства колко много хора го гледат. И този път не беше никаква параноя. Наистина бяха подозрителна двойка — красивата Карин и нейната крастава воркосиганска жаба.
Навън не беше достатъчно тъмно, както се беше надявал. Освен светлините, които струяха от прозорците на резиденцията, в мъглата се отразяваха цветни петна от околността и създаваха един нежен пъстроцветен фон. Под каменната балюстрада склонът, покрит със стари дървета и храсти, приличаше на гора. Калдъръмени пътеки криволичеха надолу, а гранитните пейки по тях приканваха за отмора. Все пак нощта беше достатъчно хладна и повечето гости предпочитаха да останат вътре, което го зарадва.
Обстановката беше прекалено романтична, та Карин да си губи времето с него. „Защо правя това?“ Защо трябваше да дразни един гладен, когото не можеше да нахрани? Само да я гледа как страда? Все пак той се приближи, замаян повече от излъчващия се от нея аромат, отколкото от виното и танца. Кожата й беше топла от танца. Би запалила като факла нечий инфрачервен мерник. Отвратителна мисъл. Някъде в дъното на мозъка му сексът и смъртта, изглежда, бяха много тясно свързани. Беше изплашен. „Всичко, до което се докосна, загива. Няма да я докосвам.“ Той остави чашата си на каменния парапет и пъхна ръце в джобовете на панталоните си. Върховете на пръстите на лявата му ръка въртяха малките цветчета, които беше скрил.
— Лорд Марк — каза тя, след като отпи от виното си, — вие сте почти галактичен космополит. Ако бяхте женен и искахте да имате деца, бихте ли се съгласили жена ви да използува утробен репликатор?
— Защо една двойка, една жена да не реши да използува репликатор? — каза той и главата му се завъртя от тази неочаквана нова насока на разговора.
— От любов към мъжа си.
— Боже Господи, колко варварско! Разбира се, че не. Аз мисля, че това ще докаже точно обратното — че той не я обича. — Той замълча. — Въпросът ви е строго теоретичен, нали?
— Нещо такова.
— Искам да кажа, че не познавате никой, който сериозно да е обсъждал този въпрос… сестрите ви или някой роднина? — попита той. Разтревожен. „Не ти, разбира се?“ Колко варварско. Трябваше да си пъхне главата в кофа с ледена вода. И да я държи под водата, докато престане да шава.