С изключение на един път, когато Майлс беше сбъркал…
Не. Той беше крещял с всички сили да продължат. Майлс беше избрал правилно точния момент. Краката му се бяха забавили фатално поради чуждо закъснение.
Марк се измъкна от леглото, изми си лицето в банята, върна се и седна на стола пред комуникационния пулт. Първият слой от засекретените функции беше защитен с дактилна ключалка. Машината не хареса отпечатъка от неговата длан. Порасналата кост и подкожните мастни депа бяха започнали да деформират отпечатъка до степен да не се разпознава. Но не напълно, още не. На четвъртия опит тя разпозна отпечатъка и файловете се отвориха. Следващият слой от функции изискваше кодове за достъп, които той не знаеше, но засега горният слой му беше достатъчен: частен, макар и не секретен канал с ИмпСи.
Машината на ИмпСи почти веднага го прехвърли на жив оператор.
— Аз съм лорд Марк Воркосиган — каза той на дежурния ефрейтор, чието лице се появи на видеоекрана. — Искам да говоря със Саймън Илян. Предполагам, че е още в резиденцията на Императора.
— Спешно ли е, милорд? — попита ефрейторът.
— За мен е спешно — изръмжа Марк.
Ефрейторът, макар и с известно съмнение, го прехвърли по-нататък по линията. Марк продължи да настоява през следващите два комуникационни поста, после на екрана се материализира умореното лице на шефа на ИмпСи.
Марк преглътна.
— Капитан Илян.
— Да, лорд Марк, какво има? — каза уморено Илян. За ИмпСи нощта също беше много дълга.
— Рано тази сутрин имах интересен разговор с капитан Ворвента.
— Зная. Отправили сте му някои доста недвусмислени заплахи.
А Марк си беше представял, че прислужникът-страж на ИмпСи е изпратен да го защити…
— Искам да ви попитам, сър, капитан Ворвента фигурира ли в списъка на онези, за които се предполага, че знаят за Майлс?
Илян присви очи.
— Не.
— Да, но той знае.
— Много интересно…
— Това, което ви съобщих, ще ви помогне ли?
Илян въздъхна.
— Създава ми нов проблем, по който да мисля. Откъде може да е изтекла информацията? Трябва да открия.
— Но… по-добре е да знаете.
— О, да.
— Мога ли в замяна да поискам една услуга?
— Може би. — Илян изглеждаше крайно несговорчив. — Каква услуга?
— Искам да участвувам.
— Какво?
— Искам да участвувам в издирването на Майлс, което провежда ИмпСи. Като начало искам да се запозная с вашите рапорти. След това не зная. Но не мога да допусна повече да бъда държан настрана и в неведение.
Илян го погледна подозрително и после каза:
— Не. Няма да ви пусна да се ровите в строго секретните ми файлове. Лека нощ, лорд Марк.
— Почакайте, сър! Нали се оплаквахте, че не ви достигат хора. В такъв случай не можете да отхвърлите един доброволец.
— Какво си представяте, че можете да направите вие, което не е по силите на ИмпСи? — отговори грубо Илян.
— Работата е там, сър… ИмпСи не може. Вие не можете да намерите Майлс. Аз едва ли мога да направя по-малко от това.
Лицето на Илян почервеня от гняв и той разбра, че не е поставил въпроса дипломатично.
— Лека нощ, лорд Марк — повтори Илян през зъби и със замах прекъсна връзката.
Марк седеше замръзнал на стола на Майлс. В стаята беше толкова тихо, че най-силният звук, който можеше да чуе, беше туптенето на собствената му кръв в ушите. Трябваше да посочи на Илян колко е способен, колко бързо схваща. Ворвента беше разкрил, че знае, но Марк с нищо не му беше дал да разбере, че той знае, че Ворвента знае. Разследването на Илян сега трябваше да изненада онзи, чрез когото изтичаше информацията. „Това не е ли ценно? Не съм толкова глупав, колкото си мислиш.“
„Но и ти не си толкова умен, колкото очаквах, Илян. Ти не си… съвършен.“ Това беше смущаващо. Той беше очаквал ИмпСи да е съвършена. Тя се беше погрижила неговият свят да я мисли за съвършена. И Майлс също за съвършен. И графът и графинята. Всички съвършени, всички защитени срещу убийство. Всички направени от гума. Единствено той беше уязвим.
Спомни си как Иван плачеше в сенките. Спомни си за графа, който плака в гората. Единствено графинята бе успяла да запази маската си. Трябваше да я запази. Тя имаше повече за криене. Самият Майлс, човекът, който беше създал една цяла друга личност, само за да избяга в…
Проблемът беше в това, че той самият се опитваше да е Майлс Воркосиган. Дори Майлс не се бе старал да е толкова верен на себе си. Той е трябвало да събере един цял поддържащ екип. Екип от хиляди хора. „Нищо чудно, че аз никога няма да мога да се изравня с него.“