— Не мога да си го обясня. Може би е за отклоняване на вниманието.
— Хм — каза Илян неангажиращо.
— И номерът успя — добави Марк грубо.
Илян разтегли устни.
„Дипломация — напомни си Марк. — Дипломация, или никога няма да получиш онова, което искаш.“
— Приемам, че възможностите ви са ограничени, сър. В такъв случай те трябва да се насочат там, къде то е нужно. Всички агенти, с които разполагате по тази задача, изпратете на Джексън Хол.
Язвителното изражение на Илян беше достатъчно красноречиво. Човекът ръководеше ИмпСи вече почти трийсет години. Трябваше нещо много повече от дипломация, та да приеме точно Марк да го учи как да си върши работата.
— Какво научихте за капитан Ворвента? — опита се Марк да тръгне по друга линия.
— Връзката беше къса и не много зловеща. По-младият му брат беше адютант на моя инспектор за галактични операции. Разбирате, че тези хора не са нелоялни.
— Значи… какво направихте?
— Относно капитан Едуин — нищо. Много е късно. Информацията за Майлс сега е в мрежата на Вор под формата на слухове и клюки. И не може да се контролира. Младият Ворвента е преместен и понижен, оставяйки една черна дупка в моя персонал. Той беше добър работник. — Илян не беше изпълнен с благодарност към Марк.
— Оо. — Марк замълча. — Ворвента мислеше, че съм направил нещо на графа. Това също ли върви по мрежата от клюки?
— Да.
Марк трепна.
— Е… добре, че поне вие знаете истината — въздъхна той. После погледна каменното лице на Илян и почувства отвратително безпокойство. — Не съм ли прав, сър?
— Може да сте прав. А може и да не сте.
— Как може да не съм прав? Та вие имате лекарските експертизи!
— Мм. Разривът на сърдечния мускул, разбира се, изглежда естествен. Но той може да е бил изкуствено предизвикан с ръчен хирургически трактор. Получените увреждания в областта на сърдечния мускул ще скрият следите от него.
Марк потрепери от безсилна ярост.
— Хитро измислено — задави се той. — Изключително прецизно. Как съм успял да накарам графа да остане спокоен и да не забележи нищо, докато съм вършил това?
— Това е един от проблемите в сценария — съгласи се Илян.
— И какво съм направил с ръчния трактор? И с медицинския скенер, който също ще ми е бил потребен. Поне три килограма апаратура.
— Закопали сте ги в гората. Или някъде другаде.
— Намерихте ли ги?
— Не.
— Търсихте ли?
— Да.
Марк потърка лицето си и стисна зъби.
— Така. Вие имате необходимите хора, за да покриете и препокриете няколко квадратни километра гори, търсейки ръчен трактор, който не е там, а нямате достатъчно, за да изпратите в Джексън Хол, за да потърсите Майлс, който е там. — Не! Трябваше да сдържа гнева си, иначе ще изгуби всичко. Идеше му да завие. Искаше му се да удари Илян през лицето.
— Един галактически оперативен работник е висококвалифициран специалист с изключителни лични качества — каза Илян стеснително. — Претърсването на площ за известни предмети може да се извърши от нискоквалифицирани работници, каквито имаме достатъчно.
— Да. Съжалявам. — Той се извинява? „Твоите цели. Помни целите.“ Той си спомни за графинята, пое си дълбоко дъх, успокои дишането. Пое си още няколко пъти дъх.
— Не съм убеден в тази версия — каза Илян, наблюдавайки лицето му. — Просто допускам.
— Мисля, че трябва да ви благодаря — изръмжа Марк.
Помълча една минута, опитвайки се да подреди разпокъсаните си мисли, най-добрите си аргументи.
— Вижте — каза той най-после. — Вие разпилявате ресурсите си и аз съм един от тези, които разпилявате. Върнете ме на Джексън Хол. Аз знам повече за цялата ситуация, отколкото който и да било ваш агент. Имам известна подготовка, може би само като убиец, но все пак подготовка. Достатъчна, за да се изплъзна от вашите шпиони на земята три или четири пъти! Достатъчно, за да стигна чак дотам. Познавам Джексън Хол отвътре, така както може да го познава само човек, израснал там. И вие дори не ще трябва да ми плащате! — Той почака, сдържайки дъха си за кураж. „Връщане? Възможност за барапутранците да коригират целта си?“
Хладният израз на Илян не се промени.
— Данните за вашия досегашен опит в тайни операции не впечатляват с особени успехи, лорд Марк.
— Аз не съм блестящ командир от бойното поле. Аз не съм Майлс. Вече всички знаем това. А колко от вашите агенти са?
— Ако ви изпратим така некомпетентен, както, изглежда, сте, това ще бъде още една загуба. Но може би вие сте по-потаен, отколкото си мисля. Цялото това ровичкане тук може да е просто димна завеса. — Илян също можеше да отправя прикрити обиди. Кама, забита между ребрата. — И да предположим, че вие се доберете до Майлс преди нас. Какво ще стане тогава?