— Какво имате предвид?
— Ако го върнете при стайна температура, годен само за погребение, вместо с възможност за криосъживяване… как ще знаем, че сте го намерили в това състояние? И вие ще наследите името му, ранга му, богатството и бъдещето му. Съблазнително, Марк, за човек без самоличност. Много съблазнително.
Марк зарови лице в ръцете си. Беше смазан, разгневен и разочарован.
— Вижте — каза той, без да сваля ръце от лицето си, — вижте. Аз или съм човекът, който, според вашата теория, е успял наполовина да убие Арал Воркосиган и е бил толкова добър, че не е оставил никакви следи… или не съм. Вие можете да твърдите, че не съм достатъчно компетентен, за да бъда изпратен. Или че не съм достатъчно надежден. Но вие не можете да използувате едновременно и двата аргумента. Изберете си един от тях!
— Очаквам още доказателства. — Очите на Илян бяха ледени.
— Кълна се — прошепна Марк, — че прекалената подозрителност ни прави по-големи глупаци, отколкото прекаленото доверие. — В този случай сигурно беше вярно. Той неочаквано се изправи. — Подложете ме на разпит с фаст-пента.
Илян повдигна вежди.
— Хм?
— Да, с фаст-пента. Докажете съмненията си. — Разпитите с фаст-пента можеха да бъдат изключително унизителни, но какво значение имаше? Какво представляваше едно унижение повече в неговия живот? Топло и познато, ето какво беше.
— Мечтаех за това, лорд Марк — призна Илян, — но вашият, хм, прогенитор има идиосинкратична реакция към фаст-пента и предполагам, че и вие имате. Не точно като обикновена алергия. Тя създава ужасна свръхактивност, много бърборене, но уви, без голяма склонност да се казва истината. Безполезна е.
— При Майлс. — Марк сграбчи надеждата. — Предполагате? Но не сте сигурни! Моят метаболизъм е подчертано различен от този на Майлс. Не можете ли поне да проверите?
— Да — каза бавно Илян, — това мога да направя. — Той се отблъсна от стената и излезе от стаичката с думите: — Продължавайте. След малко ще се върна.
Напрегнат Марк стана и се заразхожда из малката стаичка, дълга едва две крачки. В мозъка му си даваха среща страхът и желанието. Споменът за нечовешки студените очи на барон Барапутра се сблъска с буйната ярост в гърлото му. „Ако искаш да намериш нещо, търси го там, където си го изгубил.“ Той беше изгубил всичко на Джексън Хол.
Илян най-после се върна.
— Седнете и завийте ръкава на лявата си ръка.
— Готово — каза Марк. — За какво е това?
— Тест за поносимост.
Илян притисна един миниатюрен медицински тампон до ръката му и Марк почувства бодване като от трънче. След това го отлепи, погледна часовника си и се наведе, наблюдавайки ръката на Марк.
След минута се появи розова пъпчица. След още една цял рояк. След пет минути на мястото се получи твърда бяла ивица, заобиколена от червени резки, които се спускаха от лакътя до китката.
Илян въздъхна разочарован.
— Лорд Марк. Горещо ви препоръчвам в бъдеще на всяка цена да избягвате фаст-пента.
— Това алергична реакция ли е?
— Това е силно алергична реакция.
— По дяволите. — Марк седеше умислен. И се чешеше. Смъкна ръкава си преди да се разкървави от чесане. — Ако тук седеше Майлс и четеше тези файлове, същите аргументи щяха да бъдат взети под внимание.
— Лейтенант Воркосиган имаше трайни успехи. Резултатите говорят сами за себе си. А, както сам нееднократно посочвахте, вие не сте Майлс. А и не можете да използувате едновременно и двата аргумента — добави той студено. — Изберете един.
— Защо изобщо си направихте труда да ме пуснете тук, ако нищо от онова, което казвам или мога да направя, няма значение? — избухна Марк.
Илян вдигна рамене.
— Като сложим настрана заповедта на Грегор… поне зная къде се намирате и с какво се занимавате.
— Нещо като затворническа килия, в която влязох доброволно. Ако можехте да ме заключите в килия без комуникационен пулт, щяхте да бъдете още по-щастлив, така ли?
— Честно казано — да.
— Точно така. Ясно. — Намръщен, Марк включи комуникационния пулт. Илян излезе и го остави да продължи.
Марк скочи от стола си, пристъпи към вратата и си промуши главата в коридора. Илян се отдалечаваше бързо.
— Сега имам собствено име, Илян! — извика Марк разярен.
Илян погледна през рамо, повдигна вежди, после продължи по коридора.
Марк се опита да прочете още един рапорт, но по пътя между очите и ума му той, изглежда, се превърна в някакъв неразбираем език. Беше прекалено разтревожен, за да продължи анализа си днес. Накрая се отказа и извика Пим да го вземе. Навън още беше светло. По пътя се взираше в слънцето между сградите, докато го заболяха очите.