Тази седмица за първи път се връщаше от ИмпСи навреме, за да вечеря заедно с графинята. Намери я в трапезарията с Ботари-Джесек — гледаха към закътания ъгъл на градината, гъсто обрасъл с есенни цветя и растения и все още осветен от последните лъчи. Графинята беше в луксозен зелен жакет и дълга пола, каквито носеха в града възрастните омъжени жени Вор. Ботари-Джесек беше в подобен костюм в синьо, очевидно взет от гардероба на графинята. На масата беше оставено място и за него, въпреки че не се беше появявал за вечеря цели четири дни. Трогнат, той седна и попита стеснително:
— Как беше днес графът?
— Все така — въздъхна графинята.
Според обичая на графинята те замълчаха една минута преди да започнат да се хранят, което време графинята използува за мълчалива молитва. Марк подозираше, че този ден тя няма да се ограничи само в измолването на божията благословия върху хляба. Ботари-Джесек и той чакаха, Ботари-Джесек замислена Бог знае върху какво, Марк — отново припомнящ си разговора с Илян и, много късно, всички умни неща, които бе пропуснал да каже. Един прислужник донесе храната в закрити съдове и се оттегли, за да ги остави насаме, както предпочиташе графинята, когато не вечеряше с официални гости.
Всъщност Ботари-Джесек оказваше на графинята дъщерна подкрепа в дните след сърдечната криза на графа, придружаваше я в честите й посещения в Имперската военна болница, изпълняваше лични поръчки, изпълняваше ролята на доверено лице. Марк подозираше, че графинята е разкрила истинските си мисли тъкмо на Ботари-Джесек и почувства лека необяснима завист. Като единствено дете на любимия им телохранител Елена Ботари-Джесек беше на практика осиновена дъщеря: Резиденция Воркосиган беше домът, в който беше отраснала. Ако той наистина беше брат на Майлс, означаваше ли това, че Елена е негова сестра? Ще трябва да провери тази идея. И да се приготви да избегне неочаквания удар. Някой друг път.
— Капитан Ботари-Джесек — започна Марк, след като беше преглътнал първите две хапки, — какво става с Дендарии на Комар? Или Илян държи и вас в неведение по този въпрос?
— Предпочита да не ме държи в неведение — отговори Ботари-Джесек. Естествено, Елена имаше съюзници с по-висок ранг от командира на ИмпСи. — Извършихме малко преустройство. Куин задържа главните очевидци на вашето, хм, нападение… — колко мило от нейна страна, че не използува някой по-откровен термин, като разгром. — Зелената команда, част от Оранжевата и Синята команда. Всички останали изпрати на „Перегрин“ под командването на моя заместник, да се присъединят към флота. Хората бяха пощръклели: затворени на орбита, без отпуска и без задължения. — Тя също изглеждаше нещастна от това временно откъсване от служба.
— „Ариел“ все още ли е на Комар?
— Да.
— Куин, разбира се… Капитан Торн? Сержант Таура?
— Всички продължават да чакат.
— Сигурно и те са пощръклели.
— Да — каза Ботари-Джесек и заби вилицата си в парчето телешки протеин така силно, че то препусна по чинията й. Пощръклели. Да.
— Какво научи тази седмица, Марк? — попита го графинята.
— Страхувам се, че нищо, което вече да не знаете. Илян не ви ли дава рапортите?
— Дава ми ги, но под натиска на събитията едва успявам да се запозная с резюметата на неговите анализи. Във всеки случай има само една новина, която наистина искам да чуя.
Правилно. Окуражен, Марк започна да й разказва подробности от своето проучване, включително за отсяването на данните и за нарастващото си убеждение.
— Ти, изглежда, доста си напреднал — отбеляза тя.
Той вдигна рамене.
— Сега знам приблизително онова, което знае и ИмпСи, ако Илян е бил честен с мен. Но тъй като ИмпСи не знае къде е Майлс, всичко това е безполезно. Кълна се…
— Да? — каза графинята.
— Кълна се, че Майлс се намира на Джексън Хол. Но не мога да убедя Илян да насочи вниманието си натам. Той се е разпрострял навсякъде и никъде. В ума му са все сетаганданците.
— За това има основателни исторически причини — каза графинята. — А, страхувам се, и настоящи, макар че, сигурна съм, Илян е бил предпазлив и не ти е казал нищо от проблемите на ИмпСи, което не е свързано директно със случая на Майлс. Малко е да се каже, че този месец беше лош за него. — Тя замълча доста продължително. — Марк… ти си, в края на краищата, клон-близнак на Майлс. Толкова близък с него, колкото може да бъде едно човешко същество с друго. Това твое убеждение има голямо предимство. Ти, изглежда, знаеш. Предполагаш ли… наистина ли знаеш? На някакво равнище?