— Проверявах да ти взема кораб. Щом ще отиваш, ще ти трябва по-голяма мобилност от тази, която може да ти осигури търговският транспорт, движещ се по разписание.
— Ще купите кораб? — възкликна той стъписан. А пък той си беше помислил, че приказката за купуване на завод за часовници е обикновена шега. — Не е ли много скъпо?
— Ако мога, ще го наема. Ако трябва, ще го купя. Изглежда, съществуват три или четири възможности в Бараяр или на орбита около Комар.
— Все пак… как? — Не си беше представял, че дори фамилията Воркосиган може да купи космически кораб с налични пари.
— Ще ипотекирам нещо — каза графинята доста неопределено и се огледа.
— Откакто се появиха изкуствените скъпоценни камъни, никой не приема за залог семейни бижута… — Той проследи погледа й. — Не и замъка, нали!?
— Не, той е наследствен. Същият проблем е и с резиденцията в Хасадар. Мога да заложа обаче езерното имение.
Сърцето на владението, о, Господи…
— Всички тези къщи и историята, свързана с тях, са добър актив — каза тя, като повдигна вежди при вида на изненадата, изписана на лицето му, — но един кървав музей не е много ликвиден актив. Във всеки случай финансите са мой проблем. Ти ще си имаш свои проблеми.
— Екипаж? — Първата мисъл, която изскочи в главата му и се изплъзна от устата му.
— С кораба ще дойдат минимум един пилот за скок и един инженер. Колкото до останалия екипаж, има достатъчно свободни Дендарии, които висят без работа на комаранска орбита. Предполагам, че между тях ще можеш да намериш някой и друг доброволец. Очевидно те не ще могат отново да вкарат „Ариел“ в локалния джексънов космос.
— Пръстите на Куин сигурно вече кървят от дращене по вратите — каза Ботари-Джесек. — Дори Илян няма да може да я удържи, ако в ИмпСи скоро не постигнат успех.
— Ще се опита ли Илян да ме спре? — попита Марк загрижено.
— Ако не беше Арал, сама щях да отида — каза графинята. — И съм адски сигурна, че Илян нямаше да може да ме спре. Ти си мое доверено лице. Аз ще уредя въпроса с ИмпСи.
Беше готов да се обзаложи, че тя наистина ще го уреди.
— Дендариите, които имам предвид, са силно мотивирани, но… виждам проблеми да ги накараме да изпълняват мои заповеди. Кой ще ръководи тази малка частна експедиция?
— Има едно златно правило, момче. Който плаща на музикантите, той поръчва музиката. Корабът ще бъде твой. Изборът на командосите ще бъде твой. Ако искат да участват, ще трябва да се подчиняват.
— Това ще трае до преминаване през първия космически коридор, след което Куин ще ме затвори в гардероба.
Графинята неволно се засмя.
— Хм. Имаш право. — Тя се облегна на ергономичния си стол, събра върховете на пръстите си и остана една-две минути със затворени очи. После отново ги отвори и каза: — Елена. Ще положиш ли клетва пред лорд Воркосиган? — И посочи Марк.
— Вече съм се клела пред лорд Воркосиган — каза Елена колебливо. Имаше предвид Майлс.
Сивите очи станаха сурови.
— Смъртта освобождава от всякакви клетви. — Очите й заблестяха. — Системата Вор никога не е била много добра, когато е трябвало да приема предизвикателства, отправени към нея от галактическите технологии. Знаеш ли, не мисля, че някога е имало решение относно устно положената клетва, когато един от ответниците е в криостаза. Дадената дума не може да има никаква сила, когато едно от лицата вече не е между живите. Ние просто ще трябва да създадем свой прецедент.
Елена отиде до прозореца и се загледа навън в нищото. Светлината от къщата скриваше нощната гледка. Най-после тя се обърна решително на пети, коленичи пред Марк и вдигна ръце, притиснала длани една в друга. Импулсивно Марк сложи ръцете си върху нейните.
— Милорд — каза тя, — тържествено се заклевам да бъда ваш покорен васал.
— Хм… — каза Марк. — Хм… мисля, че ще искам по-друга клетва. Да опитаме тази: Аз, Елена Ботари-Джесек, свободна гражданка на графство Воркосиган, се заклевам да служа на лорд Марк Пиер Воркосиган като телохранител… телохранителка?… и да му се подчинявам като на мой сюзерен, докато смъртта ми или той не ме освободят.
Ботари-Джесек смаяна погледна нагоре към него. Не много нагоре.
— Не можете да го направите!
— Е — каза графинята, наблюдавайки със светнали очи сцената, — всъщност няма такъв закон, който да казва, че наследникът на един граф не може да има жена телохранител. Просто досега не е имало такъв прецедент. Нали знаете… традиция.
Елена и графинята размениха продължителен поглед. Колебливо, почти като хипнотизирана, Ботари-Джесек повтори клетвата.