— Лили нарече твоята криокамера „Кутия на Пандора“ — промърмори тя замислено. — Но за мен тя е кристалният ковчег на омагьосания принц. Ще ми се да беше също толкова лесно да те събудя с целувка.
Тя се наведе — полузатворените й клепки трепкаха — и докосна устните си до неговите. Той лежеше неподвижен, отчасти доволен, отчасти изплашен. Тя се изправи, погледа го един момент и въздъхна.
— Едва ли ще има ефект. Може би не съм подходящата принцеса.
„Имате много странен вкус към мъжете — помисли си той замаян. — Какво щастие за мен…“
Вече имаше надежда за бъдещето и за първи път, откакто се върна съзнанието му, се успокои. Остави я да си отиде. Тя непременно щеше да се върне. Преди беше губил съзнание или бе привеждан в безсъзнание. Този път го споходи естествен сън. Той не го искаше… „дали няма да умра преди да се събудя…“ Но тялото му го желаеше, а освен това сънят премахваше болката.
След време той започна да контролира лявата си ръка. После успя да накара десния си крак да трепне. Красивата му дама се върна и продължи да го храни със захар и вода… но вече не получи за десерт целувка. До времето, когато можа да накара и левия си крак да трепне, тя отново се върна, но този път имаше нещо ужасно лошо.
Доктор Дърона изглеждаше десет години по-възрастна и беше по-хладна. Направо студена. Косата й беше сресана на път и приличаше на две гладки крила, отрязани на височината на челюстта, със сребристи кичури, проблясващи всред абаноса. Ръцете й върху тялото му, когато му помагаше да седне, бяха по-сухи, по-студени, по-сурови. Не бяха галещи.
„Преминал съм в прегръдката на времето. Не. Отново съм бил замразен. Много бавно съм се възстановявал и на нея й е писнало да ме чака. Не…“ Смут стисна гърлото му. Без да знае защо, той току-що беше изгубил единствения приятел, който имаше. „Аз разруших нашата радост…“
Тя масажира краката му много професионално, даде му един голям болничен халат и го накара да стане. Той едва не припадна. Тя го върна обратно на леглото и излезе.
Когато дойде следващия път, отново си беше променила косата. Този път беше дълга, хваната отзад със сребърен пръстен и пусната в конска опашка, със сребърни нишки в нея. Беше готов да се закълне, че е остаряла с още десет години. „Какво става с мен?“ Държеше се малко по-нежно, но съвсем не така щастливо, както първия път. Разходи го из стаята, което напълно го изтощи. След това той отново спа.
Беше много смутен, когато тя се появи още един път в студеното, с къса коса въплъщение. Все пак трябваше да признае, че успешно го вдигна и раздвижи. Викаше му като сержант на строеви упражнения, но с нейна помощ, а после и сам, започна да ходи. Тя го изведе от стаята, за първи път. Минаха по един къс коридор до една хлъзгаща се врата, след това се върнаха обратно.
Тъкмо правеха следващата обиколка, когато вратата в дъното със съскане се отвори и влезе доктор Дърона с конската опашка. Той се взря в доктор Дърона до него с коса като криле и едва не заплака. „Не е честно! Вие ме обърквате.“ Доктор Дърона вървеше до доктор Дърона. Той мигна, за да изчисти сълзата в окото си, и се загледа в имената на мантиите им. Тази с коса като крила беше доктор К.Дърона. Другата с конската опашка беше доктор П.Дърона. „Но къде е моята доктор Дърона? Искам доктор Р.“
— Здравей, Крис, как е той? — попита доктор П.
Доктор К. отговори:
— Не е много зле. Точно се канех да го предупредя за терапевтичния сеанс.
— Аз бих казала… — Доктор П. се пресегна да му помогне, защото той политна да падне. Той не можеше да произнесе нито дума: от устата му излизаха само задавени ридания. — Бих казала, че си прекалила.
— Съвсем не — каза доктор К., като го подкрепяше от другата страна. Двете го поведоха към леглото. — Но, изглежда, в него умственото възстановяване върви след физическото. А това не е добре. Има някакво напрежение. Лили става нетърпелива. Той скоро трябва да започне да прави връзките, иначе няма да имаме никаква полза от него.
— Лили никога не е нетърпелива — намръщи се доктор П.
— Но този път е — каза тъжно доктор К.
— Дали наистина ще последва умствено възстановяване? — Тя му помогна да легне, без да се строполи като пън.
— Всичко е само предположения. Роан ни гарантира физическо възстановяване. Това е огромна работа. В мозъка му протича огромна електрическа активност, нещо сигурно се възстановява.
— Да, но не мигновено — чу се един топъл весел глас от дъното на коридора. — Какво правите вие двете с моя беден пациент?
Отново беше доктор Дърона с хубавата дълга абаносовочерна коса, събрана на кок отзад на главата. Той се взря уморено в надписа с името, докато тя се приближаваше усмихната. Доктор Р. Дърона. Неговата доктор Дърона. Той изхленчи от облекчение. Не беше сигурен, че би могъл да понесе още объркване. Беше по-болезнено от физическа болка. Нервите му изглеждаха по-разбити и от тялото. Сякаш имаше пак един от онези лоши сънища, само дето сънищата му бяха много по-противни, с повече кръв и разпокъсана плът, а не просто с облечена в зелено жена, стояща из цялата стая и спореща със себе си.