Той лежеше напълно изцеден. Екскурзията му тази нощ едва не го уби. И какво научи срещу всички понесени болки? Не много освен следното: „Попаднал съм в много странно място.“
„И съм затворник тук.“
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Ден преди заплануваното заминаване Марк, Ботари-Джесек и графинята бяха в библиотеката на замъка Воркосиган и се занимаваха с подробностите.
— Мислите ли, че ще имам време да спра и да видя клоновете в Комар? — попита Марк графинята, обхванат от зле прикрит копнеж. — Ще ми разреши ли Илян?
След консултация с графинята ИмпСи беше създала на Комар нещо като начално частно училище-пансион. Графинята беше споделила това с Марк. Но ИмпСи одобряваше това решение, защото клоновете бяха на едно място. А клоновете го одобряваха, защото бяха заедно в неочакваната нова ситуация. Учителите също го одобряваха, защото всички клонове можеха да бъдат обучавани заедно и да постигнат еднакво образователно ниво. В същото време младите „имигранти“ имаха възможност да се смесят с нормални, макар и предимно от по-висшата класа семейства и да започнат да привикват към обществен живот. По-късно — когато станеше по-безопасно — графинята настояваше за тяхното осиновяване, макар че клоновете бяха на неподходяща възраст и ръст. „Как ще се научат да създадат собствени семейства, ако нямат примери за това?“ — спореше тя с Илян. Марк беше присъствал на този разговор, беше слушал очарован и си беше държал устата затворена.
— Разбира се, ако имаш желание — отговори графинята. — Илян ще се възпротиви, но това е само рефлекс. Освен… мога да се сетя за едно възражение, което може да има, поради мястото, на което заминаваш. Ако отново се срещнеш с Къща Барапутра, Боже опази, може би ще е по-добре да не знаеш всичко за мерките, взети от ИмпСи. Може би ще е по-разумно, ако се отбиеш там на връщане. — Графинята имаше такъв вид, сякаш не се интересуваше от смисъла на думите си, но годините, изживени с проблемите на сигурността, бяха създали у нея умение мигновено да оценява ситуациите.
„Ако отново срещна Ваза Луиджи, клоновете ще бъдат най-малката ми грижа“ — мислеше Марк кисело. Какво искаше все пак той от едно частно посещение? Все още ли копнееше да мине за герой? Един герой трябва да е по-самостоятелен и твърд. Да не е така петимен за похвала, че да преследва своите… жертви… и да ги моли за нея. Несъмнено се беше правил достатъчно дълго на глупак.
— Не — въздъхна най-после той. — Ако някой от тях поиска някога да говори с мен, предполагам, че ще може да ме намери. — Във всеки случай никое от момичетата нямаше да го целуне.
Графинята повдигна вежди при тона му, но вдигна рамене в знак на съгласие.
Подтикнати от Ботари-Джесек, те се насочиха към по-практически въпроси, включващи цените на горивото и поправката на животоподдържащата система. Ботари-Джесек и графинята — която, спомни си Марк, някога е била капитан на кораб — задълбочено обсъждаха техническите въпроси, включително настройката на Неклиновия прът, когато екранът на комуникационния монитор се раздвои и се появи физиономията на Саймън Илян.
— Здравей, Елена. — Той й кимна. — Искам да говоря с Корделия, моля.
Ботари-Джесек се усмихна, кимна, изключи изходящия аудиоканал, махна с ръка на графинята и я попита шепнешком:
— Имаме ли проблеми?
— Той се кани да ни спре! — разтревожи се Марк, когато графинята седна на ергономичния стол пред комуникационния пулт. — Ще ме арестува, зная, че ще го направи.
— Шът — скара му се графинята и леко се усмихна. — Седнете и двамата и се постарайте да устоите на изкушението да говорите. Саймън е моя грижа. — Тя включи аудиоканала. — Да, Саймън, какво има?
— Миледи — Илян й кимна, — накратко казано, можете да спрете. Планът, който предлагате, е неприемлив.
— За кого, Саймън? За мен е приемлив. Кой друг има право на глас?
— Сигурността — изръмжа Илян.
— Ти си Сигурността. Ще ти бъда благодарна, ако поемеш отговорността за собствените си емоционални реакции и не се опитваш да ги прехвърляш на някаква мъглява абстракция. Или се махни от линията и ми дай да говоря с шефа на ИмпСи.
— Добре де. Неприемлива е за мен.
— С една дума… опасна.
— Настоявам да спрете.
— Отказвам. Ако все пак искаш да ме спреш, ще трябва да издадеш заповед за арестуване на Марк и на мен.
— Ще говоря с графа — каза Илян неуверено. Приличаше на човек, принуден да прибегне до последната си възможност.
— Той е много зле. Пък и аз вече говорих с него.
Илян преглътна блъфа си, но това не му запуши устата.
— Не зная какво мислите, че може да постигнете с тази неоторизирана акция, освен да объркате работите, да изложите на риск хора и да пропилеете цяло състояние.