— Е, точно в това е работата. Саймън. Не зная какво ще може да направи Марк, както и ти не знаеш. Проблемът на ИмпСи е, че напоследък вие нямате конкуренция. Вие смятате монопола си за даденост. Малко предприемчивост ще ви се отрази добре.
Илян стоя известно време със стиснати зъби.
— Вие подлагате рода Воркосиган на троен риск — каза най-сетне той. — Застрашавате последната си поддръжка.
— Зная. И аз избрах риска.
— Имаш ли това право?
— Имам по-голямо право от теб.
— Правителството е изпаднало в най-голямата паника, която съм виждал досега — каза Илян. — Центристката коалиция усилено търси човек на мястото на Арал. Същото правят и останалите три партии.
— Отлично. Надявам се някоя от тях да успее преди Арал да се вдигне на крака, иначе никога няма да мога да го накарам да се пенсионира.
— Това ли виждаш в цялата ситуация? — възкликна Илян. — Шанс да сложиш край на кариерата на съпруга си? Лоялно ли е това, Корделия?
— Виждам шанс да го изкарам жив от Ворбар Султана — каза тя с леден глас. — Цел, която от години отчаяно се стремя да постигна. Ти се подчинявай на твоята лоялност, аз на моята.
— Кой е способен да го замести? — попита Илян тъжно.
— Много хора. Ракоци, Ворхалас или Сендорф. Ето ти трима. Ако ли не, в управлението на Арал има нещо много порочно. Отличителна черта на всеки велик човек е наследството от хора, които оставя след себе си, на които е предал своите умения. Ако смяташ, че той е толкова ограничен, та е отстранил всички способни хора, разпространявайки тази ограниченост като чума, може би ще е още по-наложително Бараяр да се освободи от него.
— Знаеш, че не мисля така.
— Добре. В такъв случай твоят аргумент отпада.
— Объркваш ме с твоята логика. — Илян потърка носа си. — Виж, не исках да го казвам, но ти трябва да разгледаш възможните опасности като оставяте лорд Марк да се добере до лорд Майлс преди всички.
Тя се облегна на стола, усмихната, леко барабаняща с пръсти.
— Стига, Саймън. Какви опасности имаш предвид?
— Изкушението да се самопроизведе за ваш наследник — изплю камъчето Илян.
— Да убие Майлс? Кажи, по дяволите, какво имаш предвид. — Очите й блестяха опасно. — Значи ти искаш да си сигурен, че твоите хора първи ще отидат при Майлс? Идете. Нямам нищо против.
— По дяволите, Корделия! — извика той уплашено. — Много добре разбираш, че ако групата на Марк изпадне в беда, първото нещо, което ще направят, е да изплачат пред ИмпСи за спасение!
Графинята се ухили.
— „Ти живееш, за да служиш“ — нали така казвате вие от ИмпСи в клетвата си. Права ли съм?
— Ще видим — отсече Илян и прекъсна връзката.
— Какво ще направи? — попита Марк разтревожено.
— Предполагам, че ще мине през главата ми и тъй като вече го отрязах от желанието му да говори с Арал, има само още една възможност. Не мисля, че трябва да си правя труда да ставам оттук. След малко ме чака друго повикване.
Объркани, Марк и Ботари-Джесек се опитаха да продължат с техническите въпроси по кораба. Когато комуникационният апарат иззвъня, Марк подскочи.
На екрана се появи непознат млад мъж, кимна на графинята и каза:
— Лейди Воркосиган. Император Грегор. — И изчезна. На негово място се появи Грегор. Изглеждаше развеселен.
— Добро утро, лейди Корделия. Знаете ли, наистина не трябва да дразните толкова много бедния Саймън.
— Заслужи си го — каза тя спокойно. — Признавам, че в момента много неща му се струпаха на главата. Потиснатата паника всеки път го прави раздразнителен и той се заяжда, вместо да подскача и да пищи. Предполагам, че за него това е начин за разтоварване.
— Докато други от нас стават свръханалитици — промърмори Грегор. Графинята изкриви устни и Марк изведнъж си помисли, че знае кой бръсне бръснаря.
— Неговите грижи за сигурността са основателни — продължи Грегор. — Разумен ли е този риск с Джексън Хол?
— Отговорът на този въпрос може да се получи само експериментално, така да се каже. Допускам, че спорът ви със Саймън е бил откровен. Но… как мислите, че най-добре могат да се решат проблемите на Бараяр, Ваше величество? Това е въпросът, на който трябва да си дадете отговор.
— Умът ми е раздвоен.
— А сърцето ви раздвоено ли е? — Въпросът й беше предизвикателен. Тя разпери ръце полуомиротворително, полуумолително. — По един или по друг начин занапред дълго време ще имаме работа с лорд Марк Воркосиган. Това пътуване, дори да не донесе нищо друго, ще бъде проверка за нашите съмнения. Ако не бъдат проверени, те винаги ще останат без отговор. А това не е справедливо спрямо Марк.