— Боже Господи, аз се разбъбрих. Моля да ме извините.
— Не! Няма за какво. Обичам да ви слушам като говорите.
— Това е първата ми възможност да говоря. В нашето семейство аз съм щастлива, ако мога да взема думата към края на разговора. До тригодишна възраст не съм говорила. Тогава ме завели на лекар. Оказало се, че не съм говорила просто защото сестрите ми не ме оставяли да говоря!
Марк се засмя.
— Сега те казват, че си наваксвам за изгубеното време.
— Зная за изгубено време — каза Марк спокойно.
— Да, аз… чух нещичко. Предполагам, че животът ви е бил истинско приключение.
— Не, не приключение — коригира я той. — Може би мъчение. — Зачуди се как ли би изглеждал животът му, пречупен през нейния поглед. Нещо по-блестящо… — Като се върна, може би ще ви разкажа малко за живота си. — Ако се върне. Ако доведе операцията до успешен край.
„Не съм добър човек. Ти трябва да знаеш това преди…“ Преди какво? Колкото повече се задълбочава тяхното запознанство, толкова по-трудно ще му е да й разкрие своите отблъскващи тайни.
— Вижте, аз… вие трябва да разберете. — Господи, говореше точно като Ботари-Джесек. — Аз… аз нямам предвид външността си. — По дяволите, по дяволите, и какво да прави тази красива млада девица с тайнствените хитрости на психо-програмните мъчения и странните резултати от тях? Какво право има той да й пълни главата с ужасии? — Аз дори не зная какво трябва да ви кажа!
Сега беше прекалено рано, той ясно чувстваше това. Но по-късно може би щеше да бъде много късно, защото щеше да остави чувствата й предадени и измамени. А ако продължеше този разговор с още една минута, щеше да изпадне в жалко състояние, да изтърси неща, които не са за казване, и да изгуби единственото чисто, непокварено същество, което познава.
Карин наклони глава озадачена.
— Може би ще трябва да попитате графинята.
— Познавате ли я добре? Говорите ли си с нея?
— Оо, да. Тя и майка ми са първи приятелки, Майка ми е била нейна телохранителка преди да се оттегли, за да има нас.
Марк отново почувства сянката на кликата на бабите. Властни стари жени с генетични амбиции… Почувства инстинктивно, че има някои неща, които човек трябва да направи сам за себе си. Но на Бараяр се използуваха посредници. В своя лагер той имаше една изключителна посланичка за целия женски род. Графинята ще работи за него. Да, също като жена, стиснала между краката си ревящо дете, за да му направят ваксина, която да го предпази от смъртоносна болест.
Доколко вярваше той на графинята? Можеше ли да й се довери и в това?
— Карин… преди да се върна, направете ми една услуга. Ако имате възможност да говорите насаме с графинята, попитайте я какво според нея трябва да знаете за мен преди да се опознаем по-добре. Кажете й, че аз съм ви помолил за това.
— Добре. Обичам да разговарям с лейди Корделия. Тя ми е нещо като наставничка. Кара ме да мисля, че мога да постигна всичко. — Карин се поколеба. — Ако се върнете за Зимния панаир, ще танцувате ли пак с мен на бала в Имперската резиденция? И този път няма да се крием в ъгъла — каза тя строго.
— Ако се върна за Зимния панаир, няма да трябва да се крия в ъгъла. Обещавам.
— Добре. Помнете си думата.
— Дума на Воркосиган — каза той тихо.
Сините й очи се разшириха.
— Оо. Аз… — Меките й устни се разтвориха в ослепителна усмивка.
Той се почувства като човек, който се готви да плюне и от устата му случайно пада диамант. И той не може да го върне, не може да го лапне пак. В това момиче сигурно имаше жилка от Вор, за да взема думата на един мъж толкова сериозно.
— Трябва да тръгвам — каза той.
— Добре. Лорд Марк… пазете се.
— Аз… защо казахте това? — Той не беше споменал нито думичка къде заминава.
— Баща ми е войник. Вие имате същия поглед като него, когато се опитва да скрие, че му предстои нещо опасно. Той обаче никога не може да излъже майка ми.
Никое момиче досега не му беше казвало да се пази. Беше много развълнуван.
— Благодаря ви, Карин. — И неохотно изключи апарата. Движението на ръката му беше почти като милувка.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Марк и Ботари-Джесек отпътуваха от Бараяр за Комар на куриерски кораб на ИмпСи, много приличен на онзи, с който бяха пътували по-рано. Марк се закле, че това ще е последната услуга, която иска от Саймън Илян. Това решение трая до пристигането им на Комар, където Марк разбра, че Дендарии са му поднесли рано-рано подаръка си за Зимния панаир. Всичките лични вещи на медик Норууд, докарани от главния флот.