— След единайсет минути персоналната ви совалка ще бъде прикачена към люка на станцията.
— Благодаря.
Медикът беше начумерен.
— Вижте, вече ме разпитваха. Цели четири часа. Свършихме това.
— Обещавам ви да бъда кратък — увери го Марк. — Само един въпрос.
Медикът го погледна злобно. И имаше право — тъкмо Марк бе причината, поради която висеше на комаранска орбита през последните три месеца.
— Когато се обучавахте с Норууд по криогенна терапия в Център за живот Бочен, спомняте ли си да сте срещали някоя си доктор Дърона? Може би ви е раздавала лабораторни материали?
— Там беше бъкано с доктори. Не. Мога ли да си вървя? — Медикът се надигна.
— Почакайте!
— Нали зададохте единствения си въпрос. А и ИмпСи вече ми го задаваха.
— И това ли беше отговорът, който им дадохте? Почакайте. Нека да помисля. — Марк загрижено хапеше устна. Само името не беше достатъчно, за да си спомни, дори и за него. Трябваше да има още нещо. — Спомняте ли си някога… Норууд да е имал контакт с висока, впечатляваща жена с права черна коса, кафяви очи… изключително интелигентна? — Не се реши да изкаже предположение за възрастта. Можеше да е на всяка възраст между двайсет и шейсет.
Медикът го погледна изненадан.
— Да! Откъде знаете?
— Каква беше тя? Какви бяха отношенията й с Норууд?
— Мисля, че тя също беше студентка. Той я преследва известно време, очаровайки я с войнишкия си вид, но не мисля, че успя да я свали.
— Спомняте ли си името й?
— Роберта или нещо подобно. Роан. Не помня.
— Тя от Джексън Хол ли беше?
— Мисля, че беше от Ескобар. — Медикът вдигна рамене. — Клиниката беше за следдипломна квалификация на лекари от цялата планета за усвояване на техниката по криосъживяване. Никога не съм говорил с нея. С Норууд съм я виждал два пъти. Може да е мислил, че искам да му я отнема.
— Значи клиниката е много авторитетно заведение? С голяма репутация.
— Поне ние мислехме така.
— Почакайте тук. — Марк остави медика в малката съвещателна зала на „Ариел“ и отиде да намери Куин. Не се наложи да я търси. Тя чакаше в коридора и потрепваше с обутия си с ботуш крак.
— Куин, бързо! Необходима ми е картина от рекордера на шлема на Таура, направена по време на десанта. Само една, неподвижна.
— ИмпСи конфискува оригиналите.
— Не може да не си направила копие.
Тя се усмихна кисело.
— Може би.
— Моля те, Куин!
— Почакай тук. — Тя бързо се върна, подаде му диск с данни и го последва в съвещателната зала. Тъй като секретният пулт вече не приемаше отпечатък от дланта му, колкото и да я извиваше, Марк по неволя й позволи тя да го включи, после бързо превъртя картините, докато достигна до необходимия му кадър: едър план на висока тъмнокоса девойка. Наведена глава, широко отворени очи. Марк съгледа в дъното яслата за клонове.
И едва тогава той извика медика да погледне.
— Виж ти!
— Тя ли е?
— Тя е… — Медикът се взря. — Беше по-млада. Но е тя. Откъде взехте този кадър?
— Няма значение. Благодаря. Няма да ви отнемам повече време. Много ми помогнахте.
Медикът излезе със същото нежелание, с което беше влязъл, дори се обърна на вратата.
— За какво е всичко това, Марк? — попита Куин.
— Когато се качим на моя кораб и потеглим, ще ти кажа. Но не и преди това. — Имаше аванс пред ИмпСи и не искаше да го изгуби. Ако не се бяха отчаяли, никога нямаше да му разрешат да замине: нито графът, нито графинята. Беше съвсем справедливо. Потенциално той нямаше никаква информация повече от ИмпСи. Просто я беше съпоставил по малко по-различен начин.
— Откъде, по дяволите, взе кораб?
— Даде ми го майка ми. — Той се опита да сдържи самодоволната си усмивка.
— Графинята? Глупости! Пуснала те е на свобода?
— Не ми завиждай за този малък кораб, Куин. В края на краищата родителите ми дадоха на по-големия ми брат цял флот. — Очите му блестяха. — Ще се видим на кораба веднага щом капитан Ботари-Джесек докладва, че е готов за път.
Негов кораб. Не откраднат, нищо нечестно или фалшиво. Негов по правото на законен подарък. Той, който никога не бе получавал подарък за рожден ден, сега получи. И подаръкът струваше повече от двайсет и двата подаръка, които не беше получил.
Малката яхта беше стар модел, бивша собственост на комаранската олигархия от времето на разцвета преди бараярското нашествие. Някога доста луксозна, но през последните десетина години очевидно занемарена. Марк разбра, че продажбата й не означаваше, че за комаранския клан са настъпили тежки дни. Те просто искаха да я подменят с по-нова, затова я продаваха. Комаранците разбираха от бизнес, а Вор разбираха от връзката между бизнес и данъчно облагане. Бизнесът при новия режим беше възвърнал много от предишната им мощ.