Марк беше определил салона на яхтата за съвещателна зала. Той огледа поканените, облечени с най-различни дрехи, насядали по мебелите, закрепени върху покрития с килим под около декоративното огнище, в което вървеше програма от отживели танцуващи пламъци, съчетана с инфрачервено лъчение.
Разбира се, тук беше и Куин, все още в Дендарии униформа. Съвсем си беше изгризала ноктите и сега си хапеше бузите. Бел Торн седеше мълчалив, резервиран, студен, което подчертаваше фините линии около очите му. Сержант Таура стърчеше до Торн — огромна, объркана, нащрек.
Това не беше ударна група. Марк се чудеше дали не трябваше да вземе повече жива сила… не. Ако по време на първата си мисия беше научил нещо, то бе, че ако нямаш достатъчно сила да спечелиш, по-добре е изобщо да не включваш сила. Беше взел хора от Дендарии, които имаха максимален опит по въпроса с Джексън Хол.
Влезе капитан Ботари-Джесек и му кимна.
— Поехме курс. Напуснахме орбитата и вашият пилот пое командването. Двайсет часа до точката за първия скок.
— Благодаря, капитане.
Куин направи място на Ботари-Джесек до себе си. Марк седна до фалшивото каменно огнище с гръб към пращящите пламъци, отпусна ръце между коленете си и пое дълбоко дъх.
— Добре дошли на борда и благодаря на всички, че дойдохте. Всички разбирате, че това не е официална Дендарии експедиция и че тя нито е оторизирана, нито финансирана от ИмпСи. Нашите разходи се плащат частно от графиня Воркосиган. Вие се водите в неплатен личен отпуск. С едно изключение аз нямам формал на власт над вас. Както и вие над мен. Ние обаче имаме един неотложен взаимен интерес, които изисква да обединим умения и информация. Първата част е правилно идентифициране на адмирал Нейсмит. Вие доведохте капитан Торн и сержант Таура да ускорят това, нали, Куин?
Бел Торн кимна.
— Старият Тънг и аз отдавна го проумяхме. Страхувам се, че тайната самоличност на Майлс съвсем не е такава тайна, каквато смята той.
— За мен беше новина — избоботи сержант Таура. — Това, разбира се, обяснява много неща, които не можех да проумея.
— Добре дошла във Вътрешния кръг — каза Куин. — Официално. — Тя се обърна към Марк. — Добре, какво имаш? Най-после връзка?
— Оо, Куин. И задника ми е пълен с връзки. Сега ми липсва мотив.
— В такъв случай сме пред ИмпСи.
— Може би не за дълго. Те са изпратили агент на Ескобар да събере повече подробности за Център за живот Бочен… и ще направят същата връзка като мен. Накрая. Но аз планирах тази експедиция с един списък от двайсет места на Джексън Хол за детайлна проверка. В резултат на нещо, което намерих между личните вещи на Норууд, промених реда в този списък. Ако Майлс е съживен, което е част от моята хипотеза, колко време мислите, че ще мине преди да привлече върху себе си вниманието?
— Не много — каза Ботари-Джесек неохотно.
Куин кимна кисело.
— Макар че той може да се събуди с амнезия за известно време. — „Или завинаги.“ Тя не го каза, макар че Марк видя по лицето й изписан страх. — При криосъживяване това се случва много често.
— Работата е там… ИмпСи и ние не сме единствените, които го търсят. Почвам да се притеснявам за точния момент. Чие внимание ще бъде привлечено най-напред?
— Мм — изсумтя Куин мрачно. Торн и Таура размениха неспокойни погледи.
— Добре. — Марк прокара ръце по косата си. Не стана и не закрачи, както би сторил Майлс, защото неодобрителният поглед на Куин го спря. — Ето какво намерих и какво мисля. Когато Норууд е бил на Ескобар за обучение по криотехника, той е срещнал някоя доктор Роберта или Роан Дърона от Джексън Хол, която също е усвоявала тази техника. Имали са някаква приятелска връзка, достатъчна във всеки случай, така че, когато Норууд е бил притиснат в Барапутра, може да си е спомнил за нея. И е имал достатъчно доверие в нея, за да й изпрати криокамерата. Не забравяйте, че Норууд също е бил по това време с впечатление, че Къща Фел е наш съюзник. Защото групата Дърона работи за Къща Фел.
— Почакай за минутка — каза неочаквано Куин. — Къща Фел твърди, че при тях няма криокамера!
Марк протегна нетърпеливо ръка.
— Позволете ми да ви запозная малко с историята на Джексън Хол, доколкото я зная. Преди около деветдесет или сто години…
— Боже мой, лорд Марк, колко дълга ще е тази история? — попита Ботари-Джесек. Куин остро я погледна, подразнена от почтителното бараярско обръщение.