„Не се връзва какво?“ Обхвана го силна възбуда. Той сграбчи тънката й китка, хвана ръката й, която още държеше стънера.
— Не с’ вр’зва с к’кво? К’кво зн’те в’е?
— Нищо.
— Не н’що!
— Боли — каза тя спокойно.
Той веднага я пусна.
— Не н’що — отново каза той. — Н… нещо. К’кво?
Тя въздъхна, прибра оръжията в сака, облегна се и го загледа проучващо.
— Вярно е, че не знаехме кой беше ти. Още по-вярно е, че още не сме сигурни кой от двамата си.
— Трябва ли да н’правя изб’р? Кажете ми!
— Ти си в едно… особено състояние на възстановяване. Амнезията от криосъживяването рядко се възстановява изцяло отведнъж. Това става на малки каскади. Типична камбановидна крива. В началото малко, след това все повече. Накрая затихва. Няколко последни празноти могат да се запазят с години, но тъй като ти нямаш други големи черепни наранявания, моята прогноза е, че ще се възстановиш напълно. Но.
Крайно зловещо „но“. Той я погледна умоляващо.
— На този етап, в самото начало на каскадите, намиращият се в криоамнезия може да изпитва такъв глад за самоличност, че да се залови за нещо невярно и да започне да измисля доказателства да го защити. Може да са необходими седмици или дори месеци, за да се оправи отново. В твоя случай, поради специални причини, аз мисля, че това може да е по-трудно от обичайното за излизане от това състояние. Трябва да бъда много, много внимателна да не изкажа някакво предположение за теб, в което не съм абсолютно сигурна. А това е трудно, защото аз теоретизирам вероятно толкова настойчиво, колкото и ти. Аз трябва да съм сигурна, че всичко, което ми казваш, наистина идва от теб, а не е отражение от нещо, което съм казала самата аз.
— Оо. — Той се отпусна на леглото ужасно разочарован.
— Съществува една съкратена процедура — добави тя.
Той отново се надигна.
— К’ква? К’жете м’!
— Има едно лекарство, наречено фаст-пента. Един от неговите продукти е психиатрично успокоително, но обикновено се използува като лекарство за провеждане на разпити. Всъщност е погрешно да се нарича серум на истината, макар че лаиците настояват за това име.
— Аз… познавам фас’пент’. — Той затвори очи. Очевидно знаеше нещо за фаст-пента. Но какво?
— То има изключително успокоително действие и понякога, при криогенни пациенти, може да предизвика каскадно връщане на паметта.
— А!
— Обаче може да причини и проблеми. Под негово влияние хората с радост казват всичко, което им дойде наум, дори и най-интимни и тайни мисли. Добрата медицинска етика изисква да те предупредя за това. Също така някои хора са алергични към него.
— Къде сте… се научили… на д’бра мед’цинска етика? — попита любопитно той.
Странно, тя трепна.
— На Ескобар.
— Къде сме сега?
— Предпочитам засега да не ти казвам.
— Смятате ли, че това може да попр’чи на пам’тта ми? — попита той възмутено.
— Мисля, че скоро ще ти кажа — успокои го тя. — Скоро.
— Мм — изръмжа той.
Тя извади от джоба на мантията си малък бял пакет, отвори го и обели едно пластмасово кръгче.
— Протегни си ръката. — Той се подчини и тя притисна кръгчето от вътрешната страна на ръката му. — Тест за поносимост — обясни тя. — От онова, което предполагам за твоя произход, мисля, че шансът да си алергичен е по-голям от нормално. Изкуствено предизвикана алергия.
Тя отлепи кръгчето — то боцкаше — и внимателно загледа ръката му. Появи се розово петно. Тя се намръщи.
— Сърби ли? — попита тя изпълнена с подозрение.
— Не — излъга той и стисна дясната си ръка, за да не започне да чеше петното. Лекарство, което ще му върне паметта. Той трябва да го понесе. „Стани отново бяло, да те вземат дяволите!“ — мислеше той за розовото петно.
— Изглежда, не си много чувствителен — размишляваше тя. — Малко.
— Моля…
Устните й съмнително се свиха.
— Е… какво имаме да губим? Ей сега ще се върна.
Тя излезе и след малко се върна с два хипоспрея, които остави на масичката за хранене.
— Това е фаст-пента — посочи тя, — а това неутрализатор на фаст-пента. Ако почнеш да се чувстваш необичайно — сърбеж, боцкане, трудно дишане или преглъщане, или пък езикът ти започне да надебелява — веднага ми кажи.
— Чувства деб’л сега — каза той, когато тя нави ръкавите на тънките му ръце и натисна първия спрей от вътрешната страна на лакета му. — Как м’га да кажа?
— Ще можеш да кажеш. Сега лежи спокойно и се отпусни. Докато изброиш от десет до едно, ще започнеш да чувстваш сънливост, сякаш плуваш. Опитай.
— Де’. Дев’. Ос’м. Седем. Ше’, пат, че’, три-две-адно. — Не чувстваше сънливост. Чувстваше се напрегнат и нервен, и жалък. — Вие сигурна ви’ взе’ как’ тр’ба? — Пръстите му започнаха да барабанят по масичката. Звукът ехтеше неестествено силно в ушите му. Предметите в стаята започнаха да се замъгляват, около тях виждаше цветни ивици. Лицето на Роан изведнъж започна да му изглежда лишено от живот, прилично на маска от слонова кост.