Легнал по корем, настанил се удобно върху възглавниците, той постепенно започна да разбира, че една много важна телесна функция за първи път от неговото съживяване започва да демонстрира своята готовност за действие. Изчерви се от смущение и удоволствие и вдигна ръце уж неволно, за да скрие лицето си. „Тя е твоят доктор. Тя ще иска да знае.“ Като че ли вече не познаваше съвсем добре всяка част от тялото му, отвътре и отвън.
— Обърни се — каза Роан — да те прегледам отпред.
— Ъъ… по-добре недей — промърмори той във възглавницата.
— Защо?
— Хм… помн’ш ли, че ме пит’ше дали нещо не ми се е вдигнало?
— Да…
— Е… нещ’то се вдигна.
Настъпи кратка тишина.
— Оо! В такъв случай определено се налага да се обърнеш. Трябва да те прегледам.
Той пое дъх.
— Правим го за науката.
Той се обърна и тя махна от него хавлията.
— Случвало ли се е преди? — попита тя.
— Не. За п’рви път в моя живот. В този живот.
Дългите й хладни пръсти бързо го опипаха опитно, лекарски.
— Изглежда добре — каза тя ентусиазирано.
— Благодаря — възкликна той весело.
Тя се засмя. Не му трябваше никаква памет, за да разбере, че когато една жена се смее по този въпрос, това е добър знак. Експериментално, внимателно, той я притегли към себе си. „Ура за науката. Нека да видим какво ще стане.“ Целуна я. Тя отвърна на целувката му. Той се окуражи.
Известно време бяха оставени настрана и приказки, и наука. Да не говорим за зелената мантия и всички дрехи под нея. Тялото й беше така прекрасно, както си го беше представял: изящни линии, меки извивки, скрити места… Неговото тяло беше пълна противоположност: малък скелет с опъната върху него кожа, нашарена с ужасни червени белези.
Той изведнъж почувства неотдавнашната си смърт и започна да я целува пламенно, страстно, сякаш тя беше самият живот и той можеше по този начин да я изпие и да я притежава. Не знаеше дали тя е приятел или враг, дали това, което върши, е правилно, или не. Но беше топло и влажно и се движеше, не беше ледено и неподвижно, нещо съвсем различно от въображаемата криостаза. „Не изпускай деня.“ Защото нощта чака студена и неумолима. Този урок го изгаряше като радиация. Очите му се разшириха. И само поради недостиг на въздух той намали темпа на по-благоприличен, по-умерен.
Грозотата му трябваше да го тревожи, но не го тревожеше и той се чудеше защо. „Любов правим със затворени очи.“ Кой му беше казал това? Същата жена, която му беше казала: „Важна е не големината, важно е движението!“ Отварянето на тялото на Роан беше като куп оръжие, намерено на бойното поле. Той знаеше, знаеше коя част е важна и коя само камуфлаж, но не можеше да си спомни как е научил всичко това. Тренингът беше останал, но треньорът беше забравен. Това съчетаване на познатото с непознатото го смущаваше повече от всичко, което беше изживял тук.
Тя потрепери, въздъхна и се отпусна. Той я целуваше по тялото и когато стигна до ухото й, прошепна:
— Хм… май още не съм готов за такава гимнастика.
— Оо. — Очите й бяха отворени и съсредоточени. — Аз… Да. — Няколко секунди за експеримент бяха достатъчни, за да намерят медицински допустимото положение: удобно легнал по гръб без натиск или напрежение върху гърдите, ръцете или корема и после вече беше негов ред. Това беше добре, най-напред дамите и тогава нямаше да хвърлят възглавници по него, че веднага след това е заспал. Ужасно позната схема, но с погрешни подробности. Реши, че Роан е вършила това и по-рано, макар не често. Но едва ли беше необходим голям опит от нейна страна. Тялото му действаше просто чудесно…
— Доктор Д. — въздъхна той. — Ти си гений. Ес… Аск… Апле… онзи гръцки приятел може взема уроци но възскресяване от теб.
Тя се засмя и легна до него, тяло до тяло. „Височината ми е без значение, когато лежим.“ Знаеше това отпреди. Размениха си по-спокойни, проучващи целувки, вкусвани с наслада като мента след храна.
— Много си добър — промърмори тя сънливо, похапвайки го по ухото.
— Да… — Усмивката му угасна и той се втренчи в тавана, след това сведе надолу вежди в комбинация от нежна следлюбовна меланхолия и обновено, макар и чисто умствено разочарование. — Чудиш се дали съм бил женен? — Тя дръпна глава назад и той едва не си прехапа езика от изненадания й вид. — Май не съм бил — добави той бързо.