— Моите почитания, госпожо — каза той. Изведнъж почувства устата си суха.
— Седни. — Тя кимна към късото канапе, поставено до ъгъла на ниската маса пред нея. — Виолета, скъпа… — Тънката й ръка, цялата в бели бръчки и сини изпъкнали вени, докосна ръката на момичето, която се беше опряла върху черното й копринено рамо. — Донеси чай. Три чаши. Робин, моля те, слез долу и доведи Роан.
Момичето пусна косата й да падне като ветрило около изправеното тяло на жената и двете деца изчезнаха в непривично за възрастта им мълчание. Очевидно в Група Дърона не се наемаха на работа външни хора. Никакъв шанс за проникване в тяхната организация. Със същото покорство той седна на посоченото му място.
Гласните произнасяше с трептене, дължащо се на възрастта, но дикцията й беше съвършена.
— Възстановихте ли се, сър? — попита тя.
— Не, госпожо — отговори той тъжно. — Само за вас. — Той се замисли как да формулира въпроса си. Лили щеше да е не по-малко предпазлива от Роан, за да не му разкрие неволно някоя тайна. — Защо не можете да ме идентифицирате?
Белите й вежди се надигнаха.
— Добре казано. Мисля, че си готов за отговор.
Тръбният подемник изжужа и се появи разтревоженото лице на Роан. Тя бързо влезе.
— Лили, съжалявам. Мислех, че спи…
— Няма нищо, дете. Седни. Налей чай. — Беше се появила Виолета с голям поднос. Зад леко треперещата си ръка Лили прошепна нещо на момичето, то кимна и бързо излезе. Роан коленичи, за да изпълни, както изглежда, един важен ритуал — дали някога не бе заемала мястото на Виолета? — наля зелен чай във фини бели чаши и го поднесе. После седна до коленете на Лили и открадна едно кратко, успокояващо докосване до бялата коса.
Чаят беше много горещ. Тъй като напоследък беше намразил студа, това му хареса и той започна внимателно да пие.
— Тогава ми отговорете, госпожо — напомни й той предпазливо.
Устните на Роан се отвориха изненадано, тревожно. Лили я заплаши шеговито с пръст.
— Миналото е важно нещо — каза старата жена. — Мисля, че е дошло време да ви разкажем една история.
Той кимна и се облегна назад с чаша чай в ръка.
— Имало едно време — тя се усмихна — трима братя. Добра приказка, а? Най-големият, оригинален, и двама по-млади клонове. Най-старият — както става в тези приказки — бил роден с чудесно наследство. Титла, богатство, подкрепа, защото баща му, макар да не бил точно крал, имал по-голяма власт от който и да било крал, в историята преди скока. И по такъв начин той станал прицел на много врагове. Тъй като било известно, че бащата бил готов на всичко за сина си, на повече от един от враговете му им хрумнало да се опитат да го ударят чрез единственото му дете. Оттам и това странно тройно дублиране. — Тя кимна към него, от което стомахът му потрепери. Той сръбна чай, за да скрие объркването си. Тя замълча.
— Вече можеш ли да назовеш някои имена?
— Не, госпожо.
— Мм. — Тя изостави приказката. Гласът й стана по-остър. — Оригиналът беше лорд Майлс Воркосиган от Бараяр. Той сега е на около двайсет и осем години. Неговият клон беше създаден точно тук, в Джексън Хол, от Къща Барапутра преди двайсет и две години по поръчка от една комаранска съпротивителна група. Ние не знаем как нарича себе си този клон, но замисленият от комаранците заговор за замяна пропадна преди две години и клонът избяга.
— Гален — прошепна той.
Тя го погледна остро.
— Той беше шеф на онези комаранци, да. Вторият клон… е загадка. Най-правдоподобното предположение е, че той е създаден от сетаганданците, но никой не може да каже. Първия път се появи преди около десет години. Абсолютно наперен и изключително способен наемнически командир, който претендираше за напълно законното, по майчина линия, бетанско име Майлс Нейсмит. Той не се оказа приятел на сетаганданците, така че теорията, че е сетагандански ренегат, има непреодолима логика. Никой не знае възрастта му, макар че очевидно той не може да е повече от двайсет и осем годишен. — Тя сръбна от чая си. — Ние вярваме, че вие сте един от двамата клона.
— Докаран при вас като кош със замразено месо? С цъфнали гърди?
— Да.
— Какво излиза? Клоновете… дори и замръзнали… могат да са новост тук? — Той погледна към Роан.
— Нека да продължа. Преди около три месеца създаденият в Барапутра клон се е завърнал у дома… с команда наемнически войници, които очевидно е откраднал от Дендарии флота, претендирайки, че той е неговият клон-близнак, адмирал Нейсмит. Той е атакувал яслата за клонове в Барапутра, опитвайки се или да открадне, или да освободи група клонове, обявени за тела за трансплантация на мозък, от който бизнес лично аз се отвращавам.