След това тя се поклони и на него и се намръщи още по-силно.
— Вие!… — прошепна тя изненадана.
— Действай, Лили, не гледай така глупаво — каза баронесата.
Напускайки стаята с полюшваща се походка, тя скришом погледна през рамо към тях.
— Лили? — изненада се Роан. — Нарекла си я Лили?
— Едно малко отмъщение.
Роан стисна юмруци.
— Как можа? Като се знаеш каква си? Като знаеш какви сме ние?
— Как можа ти да избереш смъртта пред живота? — Баронесата вдигна рамене. — Или още по-лошо — да позволиш на Лили да избере това за теб? Твоето време на изкушение още не е дошло, Роан, скъпа сестричке. Задай си въпроса отново след двайсет или трийсет години, когато ще чувстваш тялото ти да се скапва, и тогава ще видиш дали отговорът ще дойде така лесно.
— Лили те обичаше като дъщеря.
— Лили ме използуваше като слугиня. Обич? — Баронесата се засмя. — Не обичта държи стадото Дърона заедно, а заплахата от хищника. Ако бяха премахнати всички външни икономически и други опасности, далечните кръстовища на космическите коридори нямаше да са толкова далеч за нас и ние щяхме да се отделим от любимите си сестрички. Всъщност в повечето семейства става така.
Роан я разбра и явно се натъжи. Но не изрази несъгласие.
Ваза Луиджи си прочисти гърлото.
— Всъщност, доктор Дърона, не е необходимо да пътувате до далечни галактики, за да си намерите място. Къща Барапутра ще намери приложение за вашите таланти и опит. И може би малко автономия. Например ръководител на отделение. А по-късно — кой може да каже? — може би на цяло заведение.
— Не, благодаря — отсече Роан.
Баронът вдигна рамене. Дали баронесата не изглеждаше малко облекчена?
Той настойчиво се намеси.
— Бароне… наистина ли командата на Риовал отвлече Нейсмит? Знаете ли къде?
— Наистина интересен въпрос — промърмори Ваза Луиджи, като го погледна. — Цял ден се опитвам да установя контакт с Рай, но без успех. Предполагам, че там, където се намира Рай, там е и вашият клон-близнак… адмирале.
Той пое дълбоко дъх.
— Защо смятате, че аз съм адмиралът, сър?
— Защото срещнах другия. При недвусмислени обстоятелства. Не мисля, че истинският адмирал Нейсмит би позволил неговият телохранител да му заповядва. А вие?
Главата му се пръскаше.
— Какво прави Риовал с него?
— Ваза, това не е разговор за вечеря — укори го баронесата и погледна любопитно към него. — Освен това… какво толкова има да се тревожите?
— „Какво направи с малкото си братче?“ — Цитатът дойде отникъде, просто изтърван от устата му. Той докосна несигурно устните си. Роан го погледна. Лотус също.
— Колкото до вашия въпрос, адмирале — почна Ваза Луиджи, — зависи дали Рай е достигнал до същите заключения като мен. Ако е достигнал… вероятно не прави много. Ако не е, методите му ще зависят от вашият клон-близнак.
— Не… не ви разбирам.
— Риовал ще го проучи. Експериментално. Изборът му на действие ще следва от анализа на самоличността на обекта.
Това звучеше много лошо. Той си представи безброй тестове за избор. Намръщи се смутен.
— Рай е артист в своята работа — продължи баронът. — Може да предизвика най-необичайни психологически ефекти. Виждал съм го да превръща враг в абсолютно предан роб, който се подчинява на всяка заповед. Последният човек, който се опита да го убие и има нещастието да остане жив, завърши със сервиране на напитки на частните сбирки на Риовал, молейки се да му разрешат да удовлетворява всякакви искания от страна на гостите.
— Ти какво поиска? — попита баронесата сухо.
— Бяло вино. Това беше преди твоето време, скъпа. Обаче го наблюдавах. Изглеждаше доста измъчен.
— Смятате ли да ме продадете на Риовал? — попита той бавно.
— Ако той даде най-много, адмирале. Вие и вашият клон-близнак съсипахте моето имущество… и аз още не съм сигурен, че не сте планирали заедно всичко отначало докрай… а това излезе много скъпо на моята Къща. И — очите му блеснаха — лично за мен много неприятно. Аз няма да си правя труда да отмъщавам на човек в криоамнезия, но искам да си компенсирам щетите. Ако ви продам на Рай, вие ще бъдете наказан по-добре, отколкото дори бих могъл да си представя. Рай ще е доволен да има в ръцете си и двамата ви. — Ваза Луиджи въздъхна. — Страхувам се, че Къща Риовал винаги ще бъде малка, докато Рай позволява личното му удовлетворение да надделява над печалбите. Срамота. Аз бих могъл да постигна много повече с неговите ресурси.