Куин продължи с изпомпването, докато по тръбата не започна да тече зеленикава прозрачна течност. Междувременно медикът очевидно бе намерил краищата, които търсеше, и прикрепи още две тръби. Заизвира кръв, смесена с криотечност. Потокът се превърна в река. Медикът свали ботушите и чорапите на Майлс и прокара сензори по побледняващите крака.
— Почти дотук… по дяволите, почти всичко е източено. — Той се спусна към съда, който се беше самоизключил. Индикаторната червена лампа мигаше.
— Използувах всичко, което можах — каза Куин.
— Вероятно е достатъчно. И двамата бяха дребнички. Пристегни тези два края… — Той й подхвърли нещо блестящо, което тя хвана във въздуха. Наведоха се над дребното тяло. — Дай да го сложим в камерата. — Куин хвана главата, медикът — трупа и бедрата. Ръцете и краката се провесиха. — Лек е. — Набутаха тялото в криокамерата, оставяйки подгизналата с кръв униформа на пода. Куин остави медика да направи последните свързвания и заговори по канала в шлема. Изобщо не погледна към дългия сребрист пакет в краката си.
Появи се Торн — прекоси залата на бегом. Къде беше ходил? Погледна Куин в очите и като кимна към мъртвите барапутранци, докладва:
— Промъкнали са се през един тунел. Засега изходът е защитен. — Съгледа криокамерата, намръщи се и неочаквано придоби вид на човек… на средна възраст. Дори стар.
Куин му благодари с кимване.
— Път към канал 9-С. Имаме проблем отвън.
В шокирания и онемял Марк се появи нещо като мрачно любопитство. Той включи своя комуникационен шлем. Откакто Торн си беше присвоил правото да командва, в продължение на часове го беше държал безпомощно и безнадеждно изключен. Марк проследи предаванията на капитана.
Синята и Оранжевата команди бяха подложени на силен натиск от подсилените барапутрански сили за сигурност. Забавянето на Куин в сградата привличаше барапутранците като мухи на мед — почти ги чуваше как жужат от възбуда. Сега, когато две трети от клоновете бяха натоварени на совалката, врагът беше престанал да насочва огъня на тежките си оръжия към нея, но бързо се събираха въздушни подкрепления, които кръжаха като лешояди. Куин и групата й бяха застрашени от обкръжаване и откъсване.
— Трябваше да е иначе — промърмори Куин и включи каналите. — Лейтенант Кимура, при вас как е? Съпротивата още ли е слаба?
— Много се засили. Вече съм зает както трябва, Куин. — Тъничкият, странно весел глас се чу след кратко смущение от статичен електричен товар, което говореше за плазмен огън и активиране на неговото отражателно плазмено поле. — Изпълнихме задачата и се изтегляме. Поне се опитваме. Да поговорим по-късно, а? — Отново последваха смущения.
— Каква задача? Грижи се за проклетата си совалка, чуваш ли, момче? Може да се наложи да дойдеш да ни вземеш. Обади ми се веднага щом се вдигнеш във въздуха.
— Слушам. — Последва малка пауза. — Защо не е адмиралът на канала, Куин?
Куин затвори очи от болка.
— Той временно е… вън от строя. Действай, Кимура!
Отговорът на Кимура, независимо какъв беше, се изгуби сред друго смущение по канала. В шлема на Марк не беше заредена никаква програма за Кимура и неговата задача, но лейтенантът, изглежда, предаваше от някъде другаде, не от медицинския комплекс. Маневра? Ако е така, Кимура задържаше доста големи сили на врага далеч от тях. Обади се сержант Фармингам от десантната совалка и подкани Куин да побърза. Едновременно с него се обадиха от Оранжевата команда да докладват, че са били принудени да напуснат друга изгодна позиция.
— Може ли совалката да кацне на тази сграда и да ни вземе? — попита Куин, гледайки подпорните греди над главата си.
Торн проследи погледа й и се намръщи.
— Може да ни погребе под този покрив.
— По дяволите! Да имаш друга идея?
— Отдолу — каза неочаквано Марк и двамата трепнаха и го погледнаха. — През тунелите. Щом барапутранците влязоха през тях, ние ще можем да излезем.
— Това са глухи тунели — възрази Куин.
— Аз имам карта — каза Марк. — Цялата Зелена команда има заредени програми. Зелената команда може да води.
— Защо не го каза по-рано? — озъби се Куин, нелогично пренебрегвайки факта, че не е имало по-рано.
Торн кимна в знак на съгласие и започна бързо да проследява холовидеокартата на шлема си.
— Може да стане. Има път… излиза в сградата зад вашата совалка, Куин. Барапутранската защита е слаба, силите им пазят пътя отгоре. Долу дори численото им предимство няма да им помогне.