— Ясно — заключи медикът.
Марк стисна зъби, а после каза:
— Ако побързате, ще можете да стигнете дори преди капитан Куин. — Все още държеше шлема на медика. Над тях вече не се чуваха никакви звуци. Трябва ли да върви след пробиващата си с бой път Куин, или да остане и да се опита да помогне в направляването и охраната на плаващата носилка? Не беше сигурен дали се страхува повече от Куин, или от барапутранския огън, който отблъскваше нейната група. И в двата случая вероятно щеше да е по-сигурен с криокамерата.
Той пое дълбоко дъх.
— Вие… задръжте моя шлем. Аз ще взема вашия. — Медикът и командосът го погледнаха неодобрително, дори с отвращение. — Ще отида с Куин и клоновете. — Неговите клонове. Ще се погрижи ли Куин изобщо за живота им?
— Вървете — каза медикът и с помощта на командоса насочи плаващата носилка към вратите, без да се обръща назад. Очевидно им беше повече в тежест, отколкото в помощ и бяха доволни, че се отървават от него.
Натъжен, той се изкачи по подвижната стълба в тръбния подемник, стигна до горното фоайе и внимателно го огледа. Бяха нанесени много щети. Противопожарната система беше прибавила към задушаващия пушек и много пара. Едно момче в кафяви дрехи лежеше неподвижно по очи. Подът беше влажен и хлъзгав. Той се измъкна от тръбата и страхливо изскочи в коридора, който, ако се придържаха към планирания маршрут, ротата Дендарии трябваше да е завзела. Големите поражения от плазмени дъги го увериха, че е на прав път. Зави зад един ъгъл, подхлъзна се, спря и се хвърли назад, за да се скрие. Барапутранците не го видяха — гледаха на друга страна. Той тръгна по коридора в обратна посока, като несръчно превключваше каналите на непознатия му шлем, докато установи връзка с Куин.
— Капитан Куин?… Хм, обажда се Марк.
— Къде си, по дяволите? Къде е Норууд?
— Той взе моя шлем. Пренася криокамерата по друг път. Аз съм зад вас, но не мога да ви стигна. В гръб към вас се приближават най-малко четирима барапутранци с пълно бойно космическо облекло. Пазете се.
— По дяволите, значи ни превъзхождат по огнева мощ. — Куин замълча. — Не. Ще мога да се справя с тях. Марк, измитай се след Норууд. Бягай!
— Вие какво ще правите?
— Ще срутим покрива върху главите на тези копелета. Да видим как ще ги спаси пълното им бойно космическо облекло. Бягай!
Разбрал какви са плановете й, той побягна, стигна до първата тръба и припряно се заизкачва по подвижната стълба, без да се интересува накъде води. Не му се искаше да е под земята, когато…
Беше като земетресение. Той се вкопчи в стълбата. Тръбата се пропука и се преви. Ударната вълна го блъсна в стената. Всичко свърши за един миг, но ехото продължаваше да звучи. Той поднови изкачването си. Дневната светлина лъщеше като сребро в отвора на тръбата.
Излезе в приземния етаж на сграда, обзаведена като луксозен офис. Стъклата на прозорците бяха осеяни със звездообразни пукнатини. Марк изби един прозорец, измъкна се навън и вдигна инфрачервения си визьор. Отдясно половината от друга сграда се беше срутила в огромен кратер. Прахта все още се носеше като задушлив облак. Барапутранците в здравите си космически брони може би все още бяха живи под развалините, но щяха да минат часове, преди да ги извадят. Въпреки безпокойството, на дневна светлина задиша по-свободно.
Шлемът на медика нямаше дори възможностите за подслушване на командния шлем, но той отново намери Куин.
— Добре, Норууд, продължавай да вървиш — каза тя. — Продължавай с всички сили! Фармингам! Чу ли? Присъедини се към Норууд. Започни да изтегляш хората си от участъка. Вдигай се веднага щом се качи Норууд. Кимура! Във въздуха ли сте? — Пауза: Марк не можа да чуе какъв беше отговорът на Кимура, нито пък да разбере къде е той. Но можа да допълни смисъла на чутото от продължението на Куин: — Току-що ви очистихме нова зона за кацане. Малко е неравна, но ще свърши работа. Следвайте моя сигнал и ще стигнете право в кратера. Точно ще се поберете. Да, ще се поместите, измерих го с лазер, ще имате и малко свободно пространство. Вече можете да си позволите този риск със совалката, Кимура. Хайде!
Той също се насочи към кратера, притичвайки в близост до сградата, под защитата на надвисналата плоча, докато падащите парчета бетон не му подсказаха, че разрушеният от взрива балкон над главата му се разпада. Да остане под него и евентуално да бъде смачкан или да излезе на открито и да бъде застрелян? Беше сигурен, че каквото и да избере, все ще бъде погрешно. Какво се казваше във военните книги на Воркосиган? „Още при първите контакти с врага всеки боен план се променя.“ Тактиката и дислокацията на Куин се променяха със смайваща бързина. Тя използуваше буквално съвсем нов пробив — ревът на спускащата се совалка нарастваше. Той излезе изпод балкона и се затича. Единият край на балкона се откъсна и падна с трясък. Той продължи да тича. Нека барапутранските снайперисти се опитат да улучат движеща се цел.