Прикрепващите челюсти на левия борд изтракаха, уплътненията на гъвкавите ръкави засвистяха. Бяха пристигнали. През товарния шлюз Дендарии прехвърлиха ранените в лечебница на „Перегрин“, след това, уморени, се заеха да привързват кораба и да извършат многобройни неприятни задачи. Куин префуча покрай тях, следвана по петите от Торн. Сякаш вързан за тях с кръвта на Майлс, Марк ги последва.
Целта на бясното препускане на Куин беше шлюзът откъм десния борд, където акостираше совалката на Фармингам. Пристигнаха точно когато уплътненията на гъвкавия ръкав бяха затегнати, после се отместиха, понеже най-напред трябваше да прекарат ранените. Марк се разстрои, когато разпозна между тях командоса Тонкин, който беше съпровождал медика Норууд. Сега Тонкин беше сменил ролята си от защитник на пациент. Лицето му беше помръкнало и неподвижно, беше в несвяст. Сръчни ръце бързо го пренесоха на плуващата носилка. „Нещо не е наред.“
Куин нетърпеливо пристъпваше от крак на крак. Започнаха да излизат други командоси, извеждаха клоновете. Куин се намръщи, проправи си път до гъвкавия ръкав и влезе в совалката.
Торн и Марк тръгнаха подир нея и попаднаха сред хаоса, предизвикан от свободното падане. Навсякъде имаше клонове-младежи — някои плачеха, на други им беше прилошало. Командосите се опитваха да ги закарат към изхода. Един Дендарии с ръчна прахосмукачка се мъчеше да събере плуващите парчета от последната храна на някакво дете, преди някой да я поеме с дъха си. Писъците, виковете и бърборенето действаха като удари с чук върху мозъка. Крясъците на Фармингам не успяваха да въдворят никакъв ред. Изплашените клонове не искаха да бъдат изведени през товарния шлюз.
— Фармингам! — Куин прелетя над всички и го хвана за глезена. — Фармингам! Къде е криокамерата, която ескортираше Норууд?
Той я погледна и се намръщи.
— Нали казахте, че е с вас, капитане.
— Какво?
— Нали казахте, че сте взели Филипи. — Устните му се разтеглиха в свирепа гримаса. — По дяволите, ако я бяхте оставили, щях да…
— Да, ние взехме Филипи, но тя е… тя не беше в криокамерата. Норууд трябваше да закара камерата при вас. Норууд и Тонкин.
— Когато моят спасителен патрул ги прибра, камерата не беше с тях. Взехме и двамата, искам да кажа онова, което беше останало от тях. Норууд е убит. Ударен в окото от една от онези шибани гранати с игли. Откъснала му главата. Но аз не оставих тялото, то е в един чувал, ей там.
„Командният шлем привлича огъня, оо, да, знаех си го.“ Нищо чудно, че Куин не беше могла да установи връзка с командните канали на Норууд.
— Криокамерата, Фармингам! — В гласа на Куин прозвуча мъка.
— Не сме виждали никаква проклета криокамера, Куин! Когато намерихме Норууд и Тонкин, с тях нямаше никаква криокамера! Какво е това шибано нещо, което е било в криокамерата, щом като дори Филипи не е била в нея?
Куин пусна глезена му и се сгърчи на топка, със свити ръце и крака. Очите й бяха тъмни и огромни. Запроклина. Стискаше зъби толкова силно, че челюстите й побеляха. Торн приличаше на восъчна кукла.
— Торн — каза Куин, когато си възвърна способността да говори. — Свържи се по канала с Елена. И двата кораба веднага да минат на пълно информационно затъмнение. Никакви отпуски, никакви пропуски, никакви връзки със станция Фел или с когото и да било другиго без мое разрешение. Кажете й да дойде при мен заедно с лейтенант Харт от „Ариел“. Искам веднага да се срещна с тях двамата лично, не по комуникационните канали. Изпълнявай!
Торн кимна, завъртя се във въздуха и се изстреля към стартовия док.
— Какво става? — попита сержант Фармингам.
Куин мое дълбоко дъх.
— Фармингам, оставили сме адмирала долу.
— Да не сте си изгубили ума? Ето го. — Фармингам посочи с пръст Марк, после ръката му се сви в юмрук. — Оо! Това е клонът…
Очите на Куин горяха. Марк чувстваше как пробиват черепа му като лазерни дрелки.
— Може би не — каза тежко Куин. — Най-малкото Къща Барапутра не трябва да знае.
— А? — Фармингам присви очи и се замисли.
„Не!“ Изпищя вътрешно Марк. Мълчаливо. Много мълчаливо.
ОСМА ГЛАВА
Сякаш беше затворен в стая с половин дузина масови убийци с тежък махмурлук. Чуваше дишането на всеки един. Бяха насядали около офицерската конферентна маса в съвещателната зала на „Перегрин“. Най-леко и най-бързо беше дишането на Куин, най-дълбоко и най-зловещо — на сержант Таура. Само Елена Ботари-Джесек и лейтенант Харт до нея бяха чисти и спретнати. Останалите си бяха такива, каквито се бяха върнали от десанта — измачкани, вмирисани: Таура, сержант Фармингам, лейтенант Кимура, Куин отляво на Ботари-Джесек. И той, разбира се, самотен на другия край на дългата маса.