Програмата показа записите докрай. Всички Дендарии около масата гледаха втренчено, сякаш искаха да чуят още. Нямаше нищо повече.
Вратата се плъзна и влезе капитан Торн. Марк никога не беше виждал човешко същество с по-изтощен вид. Торн също беше все още в мръсна полева униформа. Беше свалил само енергийния пакет за плазмоотражателното огледало. Сивата му качулка беше отметната назад, кафявата му коса бе сплъстена. Кръг от нечистотия по средата на лицето му очертаваше отвора на качулката — сив кръг, точно колкото червения на лицето на Куин от изгарянето от прекомерното облъчване с полето на отражателното огледало. Движенията на Торн бяха отривисти и бързи, за да надделеят умората, близка до припадък. Торн се наведе, опря ръце в масата и стисна мрачно уста.
— Можахте ли да научите нещо от Тонкин? — попита Куин. — Онова, което е в компютъра, вече го видяхме. Обаче не мисля, че е достатъчно.
— Лекарите го събудиха за малко — съобщи Торн. — Говори. Аз се надявах, че записите ще допълнят онова, което каза, но…
— Какво каза?
— Каза, че преди да достигнат сградата — Торн я посочи — били отрязани. Не обкръжени, а достъпът до совалката бил блокиран и врагът бързо ги обкръжавал. Норууд изкрещял, че имал идея, че е видял нещо „отзад“. Накарал Тонкин да извърши отклоняващ удар, атака с гранати, и да защити един коридор — трябва да е този. Норууд взел криокамерата и се затичал обратно по пътя, по който дошли. Няколко минути по-късно Норууд се върнал — не повече от шест минути, каза Тонкин. И казал на Тонкин: „Всичко е наред. Адмиралът ще се измъкне оттук дори ние да не можем.“ След приблизително две минути Норууд бил убит от огнестрелно оръжие, а Тонкин паднал контузен.
Фармингам кимна.
— Моята команда пристигна там след не повече от три минути. Прогонили една група барапутранци, които претърсвали телата — за грабеж, за намиране на езици или и за двете, ефрейтор Абромов не беше сигурен, — вдигнали телата на Тонкин и на Норууд и изчезнали. Никой не съобщи да е видял криокамера.
Куин разсеяно гризеше един от отдавна изгризаните си нокти.
— Това ли е всичко?
— Тонкин каза, че Норууд се смеел — добави Торн.
— Смеел се. — Куин се намръщи. — По дяволите!
Капитан Ботари-Джесек се беше отпуснала на стола. Всички около масата гледаха стереокартата и, изглежда, се мъчеха да осмислят последното.
— Направил е нещо хитро — каза Ботари-Джесек. — Или нещо, което е мислил, че е хитро.
— Разполагал е само с около пет минути. Какво е могъл да измисли за това време? — каза Куин. — Да се продъни в ада дано този умник, дето не докладва!
— Несъмнено точно това се е канел да стори — въздъхна Ботари-Джесек. — Мисля, че не е необходимо да губим време в обвинения. Чака ни много работа.
Торн трепна, също както Фармингам, Куин и Таура. После всички погледнаха към Марк. Той се сви на стола.
— Минали са само… — Куин погледна часовника си — по-малко от два часа. Каквото и да е направил Норууд, криокамерата сигурно все още е долу. Трябва да е долу.
— Е, и какво ще правим? — попита сухо Кимура. — Още един десант?
Куин присви саркастично устни.
— Доброволец ли си, Кимура? — Кимура вдигна ръце, за да покаже, че се предава, и замълча.
— Междувременно — каза Ботари-Джесек — станция Фел ни вика доста спешно. Трябва да започнем преговори. Предполагам, че това ще включва и нашия заложник. — Тя кимна към Кимура в знак на признание за единствената успешна част от десанта. Кимура, доволен от признанието, също кимна. — Някой от тук присъстващите знае ли какво е възнамерявал да прави адмиралът с барон Барапутра?
Кръгът от глави закима отрицателно.
— Ти не знаеш ли, Куин? — попита Кимура изненадан.
— Не. Нямаше време за приказки. Дори не съм сигурна дали адмиралът сериозно се е надявал вашата акция за отвличане да успее, или е била само за отклоняване на вниманието. Това отговаря напълно на неговите стратегии — да не се знае каква е крайната цел на мисията. Предполагам, че е планирал — гласът й заглъхна и премина във въздишка — да използува своя инициатива. — Тя се изправи. — Но съм адски сигурна какво възнамерявам да правя аз. Сделката този път ще бъде в наша полза. Барон Барапутра ще бъде пропускът за излизането оттук на всички ни, включително и на адмирала, но най-напред трябва добре да подготвим всичко.
— В такъв случай — каза Ботари-Джесек — аз не мисля, че трябва да дадем възможност на Къща Барапутра да разбере колко ценен товар сме оставили долу.
Ботари-Джесек, Торн, Куин — всички насочиха изпитателен студен поглед към Марк.
— И за това съм помислила — каза Куин.