— Не — прошепна той. — Не! — Викът му прозвуча като грачене. — Не говорите сериозно. Не можете да ме накарате да го представям. Не искам повече да се представям за адмирал! Господи, не! — Той трепереше, тресеше се, стомахът му се сви на топка. „Студено ми е.“
Куин и Ботари-Джесек се погледнаха. Ботари-Джесек кимна, предаде безмълвно съобщение.
— Всички сте свободни да изпълнявате задълженията си — каза Куин. — Освен вие, капитан Торн. Отнема ви се командването на „Ариел“. Ще го поеме лейтенант Харт.
Торн кимна, сякаш бе очаквал това.
— Арестуван ли съм?
Куин присви очи от болка.
— По дяволите, нямаме време за това. Нито пък хора. Пък и още не си разпитан. Освен това ми е нужен опитът ти. Тази… ситуация във всеки момент може да се промени много бързо. Смятай, че си под домашен арест. Ако имаш въпроси, обръщай се към мен. Сам ще се охраняваш. Заеми каютата на инспектиращия офицер тук на „Перегрин“. Можеш да я наричаш килия, ако от това ще се чувстваш по-добре.
Лицето на Торн беше мрачно.
— Слушам — каза студено той.
— Вървете да се почистите — каза намръщено Куин. — Ще продължим по-късно.
С изключение на Куин и Ботари-Джесек един по един всички се изнизаха. Марк се опита да ги последва.
— Ти не — каза Куин с мъртвешки глас и той отново седна на стола и се сгуши. Когато и последният Дендарии излезе от стаята, Куин се пресегна и изключи всички рекордери.
Жените на Майлс. Елена, възлюблена още от детските години, сега капитан Ботари-Джесек: Марк я беше проучвал, когато комаранците го подготвяха да играе ролята на лорд Воркосиган. Все пак тя не беше точно такава, каквато бе очаквал. А Куин — Куин беше изненадала заговорниците комаранци. Двете жени може би по случайност си приличаха по късата тъмна коса, фината бяла кожа, светлите кафяви очи. А дали пък беше случайно? Дали Воркосиган подсъзнателно не беше избрал Куин като заместител на Ботари-Джесек, след като не бе могъл да има истинската си любима? Дори имената им бяха сходни: Ели и Елена.
Ботари-Джесек беше с една глава по-висока, с издължени аристократични черти, по-хладна и по-резервирана — ефект, подсилен от чистата й офицерска непарадна униформа. Куин, облечена в полева униформа и ботуши, беше по-ниска, макар и с една глава по-висока от него, и по-закръглена. И двете бяха ужасяващи. Предпочитанията на Марк, ако доживееше да има жена, бяха повече към нещо от рода на малката блондинка-клон, която бяха измъкнали изпод леглото. Ако тя беше на подходяща възраст, той щеше да я потърси. Някоя нисичка, мекичка, розовичка, скромна, която няма да го убие, след като са правили любов.
Елена Ботари-Джесек го наблюдаваше с поглед, изразяващ нещо като ужасено възхищение.
— Досущ като него. И все пак не съвсем. Защо треперите?
— Студено ми е — промърмори Марк.
— Студено ти е! — повтори като гневно ехо Куин. — Студено ти е! На тебе, малък, проклет мухльо… — Тя рязко завъртя ергономичния си стол и му обърна гръб.
Ботари-Джесек стана и отиде до него. Гъвкава като върба. Докосна челото му. Беше студено и влажно. Той се отдръпна като ужилен. Тя се наведе и се взря в очите му.
— Куин, остави го. Той е в психологически шок.
— Той не заслужава внимание — каза Куин, задушавана от гняв.
— Въпреки всичко все още е в шок. Ако искаш да постигнеш някакви резултати, трябва да се съобразяваш с този факт.
— По дяволите! — Куин пак се обърна и ги погледна. От очите й по червено-бялото, покрито с мръсотия и засъхнала кръв лице, се спускаха две мокри следи. — Ти не го видя. Не го видя да лежи там, сърцето му пръснато из цялата стая…
— Куини, той всъщност не е мъртъв, нали? Той е замразен и… и поставен на погрешно място. — Имаше ли в гласа й макар и най-слаба нотка на несигурност, на отказ?
— Оо, всъщност е съвсем мъртъв. Замразен мъртъв човек. И ако не го намерим, ще остане вечно така! — Кръвта по полевата й униформа, спечена на бразди по ръцете, размазана върху лицето, вече беше станала кафява.
Ботари-Джесек пое дъх.
— Хайде да се съсредоточим върху това, което ни предстои да свършим. Непосредственият въпрос е ще може ли Марк да измами барон Фел. Фел веднъж е срещал истинския Майлс.
— Точно заради това не поставих Бел Торн под строг арест. Бел е присъствал на тази среща и, надявам се, може да ни даде някой полезен съвет.
— Да. И това е куриозното… — Тя седна върху масата и залюля дългия си, обут в ботуш крак. — В шок или не, Марк ни дава сериозна възможност да скрием истината. Устните му не са произнасяли името Воркосиган, нали?
— Не — призна Куин.
Ботари-Джесек изкриви нагоре устни и го заразглежда, после неочаквано попита: