— Защо не сте го произнасяли?
Той се сви още малко в стола си, опитвайки се да избегне погледа й, и промърмори:
— Не зная. — Тя неумолимо очакваше да каже още нещо и той успя да допълни малко по-високо: — По навик, предполагам. — Главно навика на Сер Гален от старите лоши дни да му взема страха за всяка допусната глупава грешка. — Когато изпълнявам някоя роля, аз я изпълнявам както трябва. М-Майлс никога не би се изпуснал да го произнесе, затова и аз никога не съм се изпускал.
— Кой сте вие, когато не изпълнявате роля? — Ботари-Джесек присви очи и го загледа изпитателно.
— Аз… не знам. — Той преглътна и се опита отново да говори по-силно. — Какво ще стане с моите… клонове?
Куин понечи да каже нещо, но Ботари-Джесек вдигна ръка и я спря:
— Какво имате предвид?
— Да са свободни. Да са свободни и на сигурно място, някъде, където Къща Барапутра не ще може отново да ги отвлече.
— Странен алтруизъм. Не мога да се начудя защо. На първо място, за какво беше цялата тази акция? Какво се надявахте да спечелите?
Марк отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук. Той не можеше да отговори. Все още му беше студено, беше потен, слаб и разтреперан. Главата го болеше ужасно, сякаш кръвта от нея се изцеждаше.
— Пфу! — изръмжа Куин. — Какъв неудачник! Какъв проклет анти Майлс. Да грабне поражението от зъбите на победата.
— Куин — каза тихо Ботари-Джесек. В гласа й, в тази едничка дума имаше силно неодобрение, което Куин разбра и призна с вдигане на рамене. — Според мен никоя от нас не знае какво точно държим тук — продължи Ботари-Джесек. — Но разбирам, когато нещо не е по силите ми. Познавам обаче един човек, който може да се оправи.
— Кой?
— Графиня Воркосиган.
— Хм — въздъхна Куин. — Това е друго нещо. Кой ще й каже за… — Тя посочи с пръст към пода — към Джексън Хол и фаталните събития, които се бяха случили там. — И Господ да ми е на помощ, ако продължа да командвам този екип. Ще трябва да докладвам всичко на Саймън Илян. — Тя замълча. — Искаш ли ти да командваш, Елена? Като старши капитан на кораб сега, когато Бел е под домашен арест и прочие. Аз поех командването просто защото някой трябваше да го направи по време на боя.
— Ти се справяш отлично — каза Ботари-Джесек и леко се усмихна. — Аз ще те подкрепя. Освен това си тясно свързана с разузнаването, така че е съвсем логично да изпълняваш длъжността.
— Да, зная. — Куин се намръщи. — Обаче ще съобщиш ли на семейството?
— Е — въздъхна Ботари-Джесек, — най-логично е аз да съобщя на графинята.
— Споразумяхме се. — И двете имаха вид, сякаш се питаха коя е поела по-добрата или по-лошата част от споразумението.
— Колкото до клоновете — Ботари-Джесек отново се обърна към Марк, — как бихте искали да осигурите тяхната свобода?
— Елена, не прави никакви обещания — предупреди я Куин. — Все още не знаем какво ще предложим в замяна, за да се измъкнем оттук. И да го… — тя отново посочи надолу — върнем.
— Не — прошепна Марк. — Не можете. Не можете… да ги върнете там след всичко това.
— Аз замених Филипи — каза Куин мрачно. — Ще заменя и теб, без окото ми да мигне, само че той… Знаеш ли защо предприехме този кървав десант?
Той безмълвно поклати глава.
— Заради теб, малко копеле. Адмиралът почти беше постигнал споразумение с барон Барапутра. Щяхме да освободим Зелената команда срещу четвърт милион бетански долара. Нямаше да ни струва повече от разходите, които направихме по този десант, като се има предвид оборудването, което загубихме заедно със совалката на Торн. И живата сила. Но баронът отказа да те върне. Не знам защо. Ти си безполезен за всеки друг. Майлс обаче не искаше да те остави.
Марк беше навел глава и гледаше стиснатите си ръце. После вдигна очи и видя, че Ботари-Джесек отново го проучва, сякаш е някаква фатална криптограма.
— Както адмиралът не би оставил своя брат — каза бавно Ботари-Джесек, — така и Марк не би оставил клоновете. Ще ги оставите ли? А?
Искаше му се да преглътне, но устата му бе пресъхнала.
— Бихте ли направили нещо, за да ги спасим? Нещо, което ще ви помолим?
Устата му се отвори, сетне отново се затвори. Сигурно беше беззвучно съгласие.
— Ще приемете ли да изпълнявате за нас ролята на адмирала? Разбира се, ние ще ви подготвим.
Той кимна едва забележимо и попита:
— Какво обещавате?…
— Когато си тръгнем, да вземем с нас всички клонове. И да ги настаним някъде, където от Къща Барапутра няма да могат да ги отмъкнат.
— Елена! — напомни й Куин.
— Аз искам — преглътна той, — искам думата на една бараярска жена. Вашата дума, Ботари-Джесек.
Куин засмука долната си устна, но не каза нищо. След продължителна пауза Ботари-Джесек кимна.