Да бъде освободен от вината, че е оцелял? Да премахне старото проклятие? „Никой от онези, които познаваше тогава, вече не е между живите.“ Това беше според него мотивът, който го беше поддържал, когато изобщо се беше замислял. А може би не беше толкова просто? Той искаше да се освободи от нещо. През последните две години, освободен от Сер Гален и комаранците благодарение на действията на Майлс Воркосиган, освободен отново напълно от Майлс на една улица в Лондон призори, той не беше намерил щастието, за което бе мечтал по време на робството си при терористите. Майлс беше разкъсал само физическите му вериги. Другите, невидимите, се бяха врязали дълбоко в плътта му и го държаха здраво.
„Какво си мислеше? Че ако си смел като Майлс, те ще се отнасят към теб като към Майлс? Че ще те заобичат?“
И кои бяха тези „те“? Дендариите? Самият Майлс? Или онези зловещи възхитителни сенки зад Майлс — граф и графиня Воркосиган?
Образът на родителите на Майлс беше неясен, смътен. Неуравновесеният Гален ги представяше — нали бяха негови омразни врагове — като мръсни злодеи: Касапина на Комар и свадливата му жена. И все пак той бе искал Марк да ги изучава, да използува нередактирани материали за тях, техни съчинения, техни речи, тайни видеозаписи. Родителите на Майлс явно бяха сложни хора, не светци, но също така не и беснеещ садистичен содомит и кръвожадна курва, както ги представяше в своята яростна параноя Гален. На видеоизображенията граф Арал Воркосиган изглеждаше просто посивял възпълен мъж със странно внимателни очи на твърде едрото лице, със силен стържещ равномерен глас. Графиня Корделия Воркосиган говореше по-рядко. Тя беше висока жена с червеникавокафява коса и много сиви очи, твърде солидна, за да бъде наречена красива, и въпреки това така съсредоточена и уравновесена, че изглеждаше хубава, макар строго казано да не беше.
И сега Ботари-Джесек го заплашваше да го закара при тях.
Той седна и запали лампата. Огледа бързо каютата, но не намери нищо, с което да се самоубие. Никакви оръжия или остри предмети. Когато го качиха на кораба, го бяха обезоръжили. Нищо, с което да се обеси — ни въже, ни колан. Нямаше възможност да се свари под душа, тъй като един скрит сензор автоматически го изключваше, когато температурата на водата надминеше физиологически поносимата граница. Той отново легна.
Отново видя в забавен кадър образа на малкия, припрян, викащ човек, видя как гърдите му експлодираха, как от тях бликна кървав фонтан. Изненада се, когато започна да плаче. Шокът, това трябва да е шокът, който беше установила Ботари-Джесек. „Нали мразех този малък мръсник, докато беше жив. Тогава защо плача сега?“ Беше абсурдно. Може би полудяваше.
Двете безсънни нощи го бяха оставили ням, със звънтяща глава и въпреки това сега не можеше да спи. Само дремеше и виждаше откъслечни картини от преживяното през последните дни, от останалите в паметта му неизличими следи. Привидя му се, че плува с гумена лодка по река от кръв, че изгребва трескаво кръв от лодката… така че когато след един час почивка Куин дойде да го вземе, почувства истинско облекчение.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Каквото и да правиш — каза капитан Торн, — не споменавай за бетанските процедури за подмладяване.
Марк се намръщи.
— Какви бетански процедури за подмладяване? Имало ли е такива?
— Не.
— В такъв случай защо, по дяволите, да не ги споменавам?
— Няма значение, просто не ги споменавай.
Марк стисна зъби, завъртя се на ергономичния си стол срещу видеомонитора, натисна копчето и свали по-ниско стола, докато обутите му в ботуши крака опряха в пода. Беше облечен с офицерската полева униформа на Нейсмит. Куин го беше докарала, сякаш беше кукла или идиотче. След това Куин, Ботари-Джесек и Торн последователно му бяха пълнили главата с многобройни, понякога противоречащи си инструкции как да се държи, за да прилича на Майлс в предстоящото интервю. „Като че ли аз не зная.“ Тримата капитани сега седяха на столовете си в тактическата зала на „Перегрин“ извън обхвата на видеокамерата, готови да му подсказват чрез поставената в ухото миниатюрна слушалка. А той си беше представял Гален като кукловод! Ухото го сърбеше и той раздразнен се пресегна към слушалката, с което си спечели един гневен поглед от Ботари-Джесек. А Куин изобщо не беше спирала да му се кара.
Изобщо. И все още беше в изцапаните с кръв дрехи. Неочаквано полученото в наследство командване на този разгром не й даваше покой. Торн се беше изкъпал и се беше облякъл в корабна униформа, но очевидно още не беше спал. Лицата и на двамата бяха бледи, със сенки, с изострени черти. Докато го обличаше, Куин го беше накарала да вземе стимулант, тъй като според нея бил зашеметен. А той не обичаше ефектите от тези лекарства. Главата и очите му бяха наред, но чувстваше тялото си отпаднало. Всички ръбове и повърхности на тактическата стая изглеждаха неестествено ясни. Звуците и гласовете бяха болезнено остри — едновременно резки и неясни. Видя как Куин трепна от силния електронен писък на комуникационната апаратура и разбра, че също е взела от този стимулант.