— Оо? Наистина ли агентите на Риовал действуват така свободно на станция Фел? — разсърди се Марк.
„Браво! Също като Майлс“ — изрази одобрението си Торн.
Фел настръхна.
„Да, напомнете му, че вие му помогнахте за неговия брат“ — прошепна Торн.
Какво, по дяволите, е правил Майлс тук преди четири години?
— Бароне, аз ви помогнах за вашия брат. Сега вие ми помогнете за моя и тогава можем да наречем това честно.
— Едва ли. Трябваше ни много време, за да изкореним ябълката на раздора, която засадихте между нас при последното си заминаване. Все пак… не мога да отрека, че нанесохте на Рай по-добър плесник от този, който бих могъл да му нанеса аз. — Имаше ли в очите на Фел блясък на одобрение? Той потърка кръглата си буза. — Ето защо, ще ви дам един ден да си свършите работата и да напуснете.
— Съгласен ли сте да ни бъдете посредник?
— Да, така ще мога да следя и двете страни.
Марк обясни мястото, където Дендарии предполагаха, че се намира криокамерата, описа как изглежда и даде серийния й номер.
— Кажете на барапутранците, че според нас тя може да е скрита или променена по някакъв начин. Моля също да изтъкнете, че ние искаме да ни бъде върната в добро състояние. Тогава и техният барон също ще бъде върнат в добро състояние.
„Добре — окуражи го Ботари-Джесек. — Нека знаят, че е много ценна, и да не я разрушат и в същото време да не им даваме основание да вярват, че могат да искат голям откуп.“
Фел присви устни.
— Адмирале, вие сте проницателен мъж, но мисля, че изобщо не разбирате как стоят нещата на Джексън Хол.
— Вие обаче ги разбирате, бароне. Точно поради това бих желал да бъдете на наша страна.
— Аз не съм на ваша страна. Това е първото нещо, което може би вие не разбирате.
Марк бавно кимна. Майлс би разбрал, мислеше си той. Отношението на Фел беше странно. Леко враждебно. „И все пак се държи така, като че ли ме уважава.“
„Не. Той уважава Майлс. По дяволите!“
— Искам вашия неутралитет.
Фел го погледна строго под белите си вежди.
— Какво ще стане с другите клонове?
— Какво трябва да стане с тях?
— Къща Барапутра ще иска да знае.
— Те не влизат в тази сделка. Животът на Ваза Луиджи е достатъчен. Повече нищо няма да има.
— Да, сделката изглежда неравностойна. Какво толкова ценно има в този ваш умрял клон?
В ухото му прозвучаха три гласа: „Брат!“. Марк издърпа от ухото си слушалката и я хвърли на масата до видеомонитора. Куин почти се задави.
— Няма да правя размяна с части от барон Барапутра — озъби се Марк. — Колкото и да съм изкушен да сторя това.
Баронът вдигна омиротворително пълната си ръка.
— Спокойно, адмирале. Мисля, че няма да се наложи да стигате дотам.
— Надявам се. — Марк трепереше. — Ще бъде срамота, ако трябва да го върна без мозъка му. Като клоновете.
Барон Фел очевидно усети абсолютната искреност на заплахата му, защото разпери ръце и каза:
— Ще видя какво мога да направя, адмирале.
— Благодаря — прошепна Марк.
Баронът кимна. Образът изчезна. С някакъв трик на холовидеото — или от стимуланта? — очите на Фел се задържаха за един последен неопределен поглед. Марк остана неподвижен няколко секунди, докато не се увери, че са изчезнали.
— Хм — каза Ботари-Джесек и гласът й прозвуча доста изненадано. — Много добре се справихте.
Той не си направи труда да й отговори.
— Интересно — каза Торн. — Защо Фел не поиска възнаграждение или отстъпка?
— Можем ли да му вярваме? — попита Ботари-Джесек.
— Не точно да му вярваме. — Куин загриза с белите си зъби върха на показалеца си. — Но трябва да имаме сътрудничеството на Фел, за да излезем от разпределителна станция пет. Не бива да го обиждаме с предложение за заплащане. Мислех, че ще е по-доволен от нашия дял от Барапутра, но стратегическата ситуация, изглежда, се е променила от времето на последното ви посещение тук, Бел.
Торн въздъхна и се съгласи.
Куин продължи:
— Искам да проучите как стои въпросът със сегашното разпределение на силите. Всичко, което може да се отнася до нашите операции, всичко, което може да ни помогне. Къщи Фел, Барапутра и Риовал — всичко. Има нещо, което ме прави адски несигурна, макар че причината може да е просто в лекарствата, които вземам. Но не мога повече да издържам на тази несигурност и искам да разбера веднага.
— Ще видя какво мога да направя — каза Торн и стана.
Когато вратата изсъска и се затвори зад него, Ботари-Джесек попита Куин: