— Не е необходимо да ги подканям. — Фел го погледна хладно. — Разберете, адмирале, че ако това… положение не доведе бързо до удовлетворително заключение, станция Фел няма да може да ви подслони.
— Аха. А какво значи бързо?
— Много скоро. След още един ден.
Станция Фел сигурно имаше достатъчно сили да изгони винаги, когато пожелае, два малки кораба. Или дори да стори нещо по-лошо.
— Разбрах. Хм… а как стои въпросът с безпрепятственото преминаване през разпределителна станция пет? Ако нещата не тръгнат на добре.
— За това… ще трябва да се договаряме отделно.
— Защо да не се договорим сега?
— Ако дотогава все още държите вашия заложник… не бих желал да изведете Ваза Луиджи от джексъновия локален космос. И имам нужната позиция, за да не ви позволя да го сторите.
Куин удари с юмрук по масата до видеомонитора и извика:
— Не! Няма начин! Барон Барапутра е единственият ни коз, с които да вземем, да върнем криокамерата. Няма да им го върнем!
Фел леко трепна и я укори:
— Капитане!
— Ние ще го вземем с нас, ако бъдем принудени да напуснем — заплаши го Куин, — и всички вие ще останете на сухо. А може и да го върнем от разпределителна станция пет без космонавтски костюм. Ако не получим тази криокамера… е, имаме по-добри съюзници от вас. И с по-малко задръжки. Те няма да се интересуват от вашите печалби или вашите сделки, или разпределението на силите между вас. Единственият въпрос, който ще поставят, е дали да започнат от северния полюс и да изгорят всичко надолу, или от южния и да тръгнат нагоре!
Фел се намръщи гневно.
— Не ставайте глупава, капитан Куин. Вие говорите за планетарна сила.
Куин се наведе към видеокамерата и изръмжа:
— Бароне, говоря за мултипланетарна сила!
Ботари-Джесек трепна и прекара пръст по шията си: „Престани, Куин!“
Очите на Фел станаха твърди и лъскави, досущ стъклени.
— Блъфирате — каза той най-сетне.
— Не блъфирам. Добре ще е да разберете, че не блъфирам.
— Никой няма да стори това за един човек. Още по-малко за един труп.
Куин се поколеба. Марк сложи ръката си върху нейната и я стисна силно, за да й каже: „По дяволите, контролирай се.“ Още малко и тя щеше да издаде онова, което му бе наредила да не разкрива под страх от смъртно наказание.
— Може би сте прав, бароне — каза тя накрая. — Молете се да сте прав.
След продължителна пауза Фел запита кратко:
— И кой е този ваш съюзник без задръжки, адмирале?
След също толкова продължителна пауза Марк вдигна поглед и каза мило:
— Капитан Куин блъфира, бароне.
Фел разтегли устни в изключително суха усмивка и тихо каза:
— Всички сетаганданци са лъжци.
После протегна ръка и прекъсна връзката. Образът избледня с обичайната мъгла от снежинки. Този път, сякаш отделена от тялото, студената му усмивка се задържа по-дълго.
— Браво, Куин — изръмжа Марк в настъпилата тишина. — Току-що каза на барон Фел колко може да получи за тази криокамера. И може би дори от кого. Сега вече имаме два врага.
Куин дишаше тежко, сякаш беше тичала.
— Той не е наш враг. Не ни е и приятел. Фел служи на Фел. Запомни това, защото той ще постъпи точно така.
— Лъже ли Фел, или просто предава лъжи на Къща Барапутра? — попита бавно Ботари-Джесек. — Каква независима линия на лична изгода би могъл да възприеме при създалата се ситуация?
— Или и двамата лъжат? — допълни въпроса Куин.
— Ами ако никой от тях не лъже? — попита раздразнено Марк. — Това да ви е минавало през ума? Спомнете си, че Норууд…
Прекъсна го сигналът от комуникационната апаратура. Куин се подпря на пулта, за да чува по-добре.
— Куин, тук е Бел. Връзката, която намерих, е съгласна да се срещне с нас на шлюза, където е пристанал „Ариел“. Ако искате да присъствате, най-добре елате веднага.
— Да, добре, тръгвам. — Тя се обърна и изнурена тръгна към вратата.
— Елена, погрижи се този — тя го посочи с палец — да не напуска каютата си.
— Да, добре. След като говорите с човека на Бел, най-добре си почини, Куини. Разстроена си. Насмалко да се провалиш.
Куин неопределено махна с ръка, без да обещае нещо, с което само потвърди истинността на казаното. Щом тя излезе, Ботари-Джесек се обърна към комуникационния си пулт и заповяда когато Куин пристигне при шлюза, персоналната совалка да е готова.
Марк стана и се заразхожда из тактическата зала с грижливо пъхнати в джобовете ръце. Дузината пултове с монитори в реално време и за холовидео записи бяха тъмни и безжизнени. Комуникационната и кодиращата системи бяха безмълвни. Той си представи тактическия нервен център напълнен с персонал, оживен и деен, как направлява сражение. Представи си вражески огън — как обелва кораба като портокал, как всичко е разбито и изгоряло, и разпръснато в силната радиация и космическия вакуум. Например огън от разпределителна станция пет на Къща Фел, когато „Перегрин“ се опитва да се измъкне. Потрепери. Почувства, че му се повдига.