Спря пред затворената врата на съвещателната стая. Сега Ботари-Джесек беше ангажирана в някаква друга комуникация, с вземането на някакво решение, свързано със сигурността. Изпълнен с любопитство, той положи длан върху кодираната ключалка. За негова изненада вратата се плъзна и се отвори. Е, Майлс несъмнено бе накарал да програмират вратите така, че да може да влиза отвсякъде в съвещателната зала. Точно в неговия стил.
Ботари-Джесек го погледна, но не каза нищо. Вземайки това за мълчаливо разрешение, Марк влезе в съвещателната зала и закрачи из нея. Докато ходеше, светлините автоматично се палеха. В главата му прозвучаха думите, казани от Торн: „Норууд каза: «Адмиралът ще се измъкне, дори ние да не можем».“ Колко ли внимателно бяха проучени записите от десантната акция? Сигурно някой вече многократно ги е проучвал. Какво би могъл да разбере той? Какво биха могли да пропуснат те? Те си знаеха хората, знаеха си апаратурата. „Но аз познавам медицинския комплекс. Аз познавам Джексън Хол.“
Чудеше се докъде ли ще може да стигне с дланта си. Седна на стола на Куин. Действително файловете се отвориха, послушно изпълняваха заповедите му — нещо, което не беше успял да постигне с никоя жена. Намери заредени записите от десантната акция. Данните на Норууд бяха изгубени, но Тонкин беше с него през част от времето. Какво беше видял Тонкин? Не оцветени линии на картата, но действителността — с човешки очи, с човешки уши. Имаше ли такъв запис? Той знаеше, че командният шлем съхранява такива записи. Ако и шлемовете на командосите правят записи, тогава… ах-ха. Пред невярващите му очи се появи образът и се чу гласът на Тонкин. Усилието да проследи записите почти веднага му докара главоболие. Това не бяха стабилни, с регулирано ниво панорамни записи, а по-скоро внезапни, повтарящи реалните движения на главата. Забави картината, за да наблюдава себе си в тръбния подемник на фоайето. На монитора се появи нисък човек в сива камуфлажна униформа, с блестящи очи. „Наистина ли изглеждам така?“ Под свободната униформа деформациите на тялото му не се виждаха толкова, колкото си мислеше.
Гледаше през очите на Тонкин. Премина с него през лабиринта на барапутранските сгради, тунели, коридори чак до последната престрелка. Торн беше цитирал Норууд правилно. Това се виждаше тук на видеомонитора. Макар че не е бил прав за времето. Според несубективния часовник на шлема Норууд беше вървял единайсет минути. Появи се зачервеното лице на Норууд — тежко дишаше, прозвуча припрян смях… и миг по-късно последва удар на граната, експлозия. Марк почти се хвърли и изключи видеото, погледна се, сякаш очакваше да е дамгосан със струя кръв и мозък.
„Ако има някакви следи, те трябва да са по-напред.“ Той стартира отново програмата от момента на раздялата във фоайето. Когато я стартира за трети път, включи на стоп кадър и започна да разглежда кадрите един но един. Търпеливата, педантична до самозабрава вглъбеност почти му доставяше удоволствие. Дребните подробности… човек можеше да се изгуби сред най-дребните подробности, но пък действаха като упойка за болката в мозъка.
„Хванах те“ — прошепна той. Беше преминало толкова бързо, че не беше останало дори и на подсъзнателно ниво, когато видеозаписите се разглеждат със скоростта на реалното протичане на събитията. Бегъл поглед към пресечката на коридора на стената, на който имаше стрелка и надпис „Изпращане и получаване“.
Вдигна глава и видя, че Ботари-Джесек го наблюдава. Откога е тук? Беше се отпуснала, кръстосала дългите си крака с пристегнати в боти глезени, събрала пръстите на ръцете си.
— Какво открихте? — попита тя тихо.
Той извика холокартата на зловещите сгради с Норууд и освети пътя, изминат от Тонкин.
— Не тук — посочи той, — а там. — Маркира един комплекс доста настрани от маршрута, по който двамата бяха минали с криокамерата. — Там е отишъл Норууд. През онзи тунел. Сигурен съм в това! Виждал съм тази сграда… бил съм в нея. По дяволите, в нея съм играл на криеница с приятелите си, докато бавачките не ни принудеха да спрем. Виждам я така, сякаш я гледам на шлема на Норууд. Той е занесъл криокамерата в залата за „Изпращане и получаване“ и я е изпратил.