Ботари-Джесек стана.
— Възможно ли е? Имал е толкова малко време!
— Не просто възможно. А лесно! Съоръженията за опаковане са напълно автоматизирани. Единственото, което е трябвало да направи, е да постави криокамерата в машината за опаковане и да натисне копчето. Роботи доставят пратката на товарния док. Мястото е много оживено: получаване на стоки за целия комплекс, превозване на всичко — от дискове с данни до замразени органи за трансплантация на ембриони, създадени със средствата на генното инженерство, и до аварийна техника за издирване и спасяване на групи. Както и на криокамери с променено съдържание. Всичко! Работи денонощно и сигурно е трябвало да бъде евакуирана набързо, когато сме я засегнали при нашето нападение. Докато машините за пакетиране са работили, Норууд сигурно е въвеждал на компютъра данни за експедирането. Свършил го е на бърза ръка, дал го е на транспортния робот… а след това, ако е бил толкова умен, колкото предполагам, е изтрил записа и бързо се е върнал при Тонкин.
— Значи криокамерата стои опакована на товарния док долу! Почакайте, ще кажа на Куин! Мисля, че е по-добре да кажем на барапутранците къде да търсят.
— Аз… — той вдигна ръка да я спре. — Аз мисля…
Тя го погледна, седна в стола си и присви очи.
— Какво мислите?
— Измина почти цял ден, откакто се измъкнахме. Повече от половин ден, откакто казахме на барапутранците да потърсят криокамерата. Ако тази криокамера е все още на товарния док, мисля, че барапутранците щяха да я намерят. Автоматичната система за експедиране е ефективна. Мисля, че криокамерата вече е заминала, може би още през първия час. Мисля, че барапутранците и Фел казват истината. Може би точно сега те просто пощуряват. Не само че там долу няма никаква криокамера, но и нямат никаква представа къде е отишла.
Ботари-Джесек стоеше напрегната.
— А ние знаем ли? — попита тя. — Боже мой. Ако сте прав… тя може да е на път кой знае закъде. Преминала през някоя от двете дузини орбитални разпределителни станции… вече може да е прескочила през прохода! Саймън Илян ще получи удар като му докладваме.
— Не. Не кой знае закъде — коригира я внимателно Марк. — Тя трябва да е отпратена на такова място, което е известно на медик Норууд. Някое място, което той е могъл да си спомни дори когато е бил обкръжен и обстрелван.
Тя облизваше устни, докато мислеше върху думите му, после се съгласи:
— Правилно. Тоест може да е почти навсякъде. Но поне можем да започнем да издирваме, като проучим личната картотека на Норууд. — Тя го погледна с тъжни очи. — Знаете ли, оставен сам в тихата стая вие свършихте всичко както трябва. Не сте глупав. Не виждам как бихте могли да сте глупав. Вие просто не сте от тоя тип полеви офицери, като…
— Аз изобщо не съм никакъв полеви офицер. Мразя армията.
— Майлс обича полевата работа. Дори беше станал зависим от прилива на адреналин.
— Мразя приливите на адреналин. Мразя да се изправям пред опасности. Когато съм изплашен, не мога да мисля. Кръвта ми се смразява, когато ми се крещи.
— Все пак вие можете да мислите. А често ли сте изплашен?
— Почти постоянно — тъжно призна той.
— Тогава защо… — тя се поколеба, сякаш предпазливо избираше думите — защо продължавате да се опитвате да бъдете Майлс?
— Аз не се опитвам, вие ме карате да се представям за Майлс!
— Нямам предвид сега. Имам предвид изобщо.
— По дяволите, не разбирам какво искате да кажете.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Двайсет и четири часа по-късно Дендарии корабите напуснаха дока на станция Фел и започнаха маневри за насочване към разпределителна станция пет. Не бяха сами. Ескортираха ги половин дузина съдове от службата за сигурност на Къща Фел, които определяха скоростта им и ги следяха. Съдовете на Фел бяха специализирани бойни кораби за локалния космос, които нямаха възможност за извършване на скокове през проходи, нито пък имаха пръти на Неклин. Затова пък цялата им мощ беше съсредоточена върху оръжията и броните. Бойни кораби.
Конвоят беше следван на дискретно разстояние от един барапутрански кръстосвам, повече яхта, отколкото боен кораб, приготвен да приеме барон Барапутра, според споразумението, в пространство близко до разпределителна станция пет на Фел. За нещастие криокамерата на Майлс не беше на борда на кръстосвала.
Куин беше пред припадък преди да приеме неизбежното. Ботари-Джесек буквално я подпря до стената при последната им тайна среща в залата за конференции.
— Няма да оставя Майлс — изплака Куин. — Преди това ще изхвърля в открития космос това барапутранско копеле!