— Виж — изсъска Ботари-Джесек, стиснала куртката на Куин. „Ако беше животно — помисли си Марк, — ушите й щяха да са плътно прибрани до главата.“ Той се сви на ергономичния стол и се опита да стане още по-малък. По-малък! — И на мен, както и на теб, това не ми харесва, но нищо не можем да направим. Майлс очевидно не е в техни ръце, на път е бог знае закъде. Ние се нуждаем от подкрепления: не бойни кораби, а опитни разузнавачи. Голям брой. Нуждаем се от Саймън Илян и ИмпСи, много се нуждаем, и то колкото се може по-скоро. Време е да офейкаме. Колкото по-скоро се измъкнем оттук, толкова по-скоро ще можем да се върнем.
— На всяка цена ще се върна — даде дума Куин.
— Това ще уредите с Илян. Обещавам ти, че той ще е заинтересован не по-малко от нас в намирането на тази криокамера.
— Илян е просто бараярски… — Куин заекна, докато намери думата, — бюрократ. Той не се интересува какво правим ние.
— Не говори така — прошепна Ботари-Джесек.
Накрая Ботари-Джесек, по-нататъшното задължение на Куин към останалите Дендарии и логиката на положението взеха връх. И така Марк се намери облечен в сивата офицерска униформа за последното си представяне (той се молеше искрено наистина да е последно) като адмирал Майлс Нейсмит, който следи за прехвърлянето на заложника в совалката на Къща Фел. За всичко, което би се случило от този момент нататък, отговорността щеше да бъде изцяло на барон Фел. На Марк му оставаше само да се надява, че ще е нещо неприятно.
Ботари-Джесек лично придружи Марк от неговата каюта-затвор до люка, където беше предвидено да се скачи корабът на Фел. Изглеждаше както винаги хладна, но и уморена. За разлика от Куин, Ботари-Джесек ограничи критиката си към униформата му само с едно пресягане да оправи отличителните знаци на яката. Якето с много джобове беше широко и доста дълго, за да скрие пристегнатия на корема колан и започналите да провисват над него телеса. Той го дръпна силно надолу и последва капитана на „Перегрин“, като попита жално:
— Защо трябва да правя това?
— Това е нашият последен шанс да докажем… със сигурност… на Ваза Луиджи, че вие сте Майлс Нейсмит и че… трупът в криокамерата е само клон. Просто за в случай, че криокамерата не е напуснала планетата и по някаква случайност, независимо къде е отишла, барапутранците я намерят преди нас.
Пристигнаха в коридора с люка за свързване в същия момент, в който пристигнаха двама тежко въоръжени Дендарии техници, които извършиха проверка на закрепващите челюсти за акостиране. Малко след това се появи и барон Барапутра, ескортиран от бдителната капитан Куин и двама намръщени стражи — за по-голяма тежест, според Марк. Реалната сила и реалната заплаха, тежките фигури на шахматната дъска бяха разпределителна станция пет и корабите на Къща Фел, които я охраняваха. Той си ги представи подредени в пространството около Дендарии корабите. Шах! Беше ли барон Барапутра в тази партия цар? Марк се чувстваше пешка, маскирана като цар. Ваза Луиджи държеше под око Куин, Червената царица, но най-много наблюдаваше люка на совалката.
— Здравейте, адмирале — поздрави го Куин.
— Здравейте, капитане — отговори той. Стоеше спокоен като на парад, давайки си вид, че контролира операцията. Трябваше ли да разговаря с барона? Очакваше Ваза Луиджи да подхване разговор. Баронът просто чакаше със смущаващо търпение, сякаш не възприемаше времето по същия начин, по който го възприемаше Марк.
Независимо колко по-голяма беше огневата мощ на противника, на Дендарии им трябваха само минути, за да офейкат. Щом бъдеше извършено предаването на заложника, „Перегрин“ и „Ариел“ можеха да извършат скок и клоновете да се окажат извън смъртния достъп на Къща Барапутра. Беше постигнал това с човешки загуби и с повреди, които не можеха да се отстранят, но го беше постигнал. Малки победи.
Най-после се чу тракането на скобите за шлюза, чу се съскането на уплътнението на совалката, която щеше да поеме тяхната плячка. Дендариите внимателно наблюдаваха отварянето на люка. От другата страна на вратата стоеше мъж, облечен в зелената униформа на Къща Фел с отличителни знаци на капитан. От двете му страни имаше по двама стражи. Той кимна, представи се, съгледа Марк, видя че от всички присъстващи той има най-високия офицерски ранг, и козирува.
— Приемете поздравите на барон Фел, адмирал Нейсмит. Той ви връща нещо, което случайно сте си забравили…
Куин пребледня, обхваната от надежда. Марк можеше да се закълне, че сърцето й престана да бие. Капитанът на Фел отстъпи встрани от люка, но през него се показа не горещо желаната антигравитационна носилка с криокамерата, а група от трима мъже и две жени в цивилни дрехи. Изглеждаха и гневни, и тъжни. Един от мъжете куцаше и се подпираше на съседа си.