Тишината се нарушаваше само от потракването на челюстите и безнадеждния, самотен плач на русокосото момиче-клон. Мястото, където Ваза Луиджи беше пипнал челото на Марк, пареше като лед. Той го потърка с опакото на ръката си.
Стъпките от фрикционните чехли бяха почти безшумни, но тези бяха така тежки, че вибрираше целият док. Сержант Таура бързаше в коридора на совалковия люк. Видя русокосия клон и извика през рамо:
— Тук има още една! Остават само две. — Подир нея задъхан дотича друг командос.
— Какво е станало, Таура? — въздъхна Куин.
— Онова момиче, подбудителката. Много е умна — каза Таура, като се хлъзна, за да спре. Докато говореше, очите й шареха по насрещния напречен коридор. — Разказала на момичетата някаква глупава история, че уж нашият кораб събирал роби и убедила десет да се опитат да избягат. Охраната улучила три със стънер, останалите седем се разпилели. Успяхме да намерим четири. Повечето просто се бяха скрили, но мисля, че онова дългокосото има план да се опитат да вземат персонални совалки преди да излезем от локалния космос. Поставих часови да ги пази.
— Добре си направила, Таура. И това ги е спряло. Но две се появиха тук. За нещастие едната се измъкна при предаването на барон Барапутра. Отиде с него. Другата успяхме да хванем. — Куин кимна към русата, чийто плач бе преминал в хленч. — Така че трябва да търсиш само още една.
— Как… — Очите на Таура шареха озадачено из коридора на люка. — Как допуснахте да се случи това, капитане?
Лицето на Куин представляваше безизразна маска.
— Предпочетох да не започвам престрелка заради нея.
Таура смутено извиваше огромните си лапи с нокти на граблива птица, но от устните й не се изплъзна никакво обвинение.
— В такъв случай да намерим и последната, преди да е станало нещо лошо.
— Започвай, сержант. Вие й помогнете — обърна се Куин към ненужните й вече стражи. — Когато намерите и последната, елате да ми докладвате в съвещателната зала.
Таура кимна, насочи командосите към различните напречни коридори, а самата тя се отправи към най-близкия подемник. Ноздрите й бяха издути. Изглежда, вече надушваше плячката.
Куин се обърна и си замърмори:
— Трябва да се заема с разпита. Да разбера какво се е случило на…
— Аз ще… я върна в стаята на клоновете, Куин — предложи Марк, като кимна към клона.
Куин го погледна подозрително.
— Моля те. Искам аз да я заведа.
Тя погледна към люка, пред които беше избягало евразийското момиче, после се обърна към Марк. Той нямаше представа какво изразява лицето му, но Куин си пое дъх и каза:
— Знаеш ли, откакто напуснахме станция Фел, два пъти прегледах записите от десанта. Нямах… нямах възможност да ти кажа. Даваш ли си сметка, когато застана пред мен и бързахме да влезем в десантната совалка на Кимура, каква беше енергията на плазменото отражателно поле?
— Не. Всъщност в тунела трябваше да отразя много изстрели.
— Един изстрел. Ако беше абсорбирало само още един изстрел, щеше да се изчерпи напълно. А следващият изстрел щеше да те изпече жив.
— Оо!
Тя се намръщи, сякаш все още се опитваше да реши дали е проявил кураж, или глупост.
— Е, според мен би било интересно да го знаеш. — Тя направи продължителна пауза. — А моят енергиен източник беше изчерпан до нула. Така че ако наистина сравнявате резултатите си с барон Барапутра, можеш да повишиш твоите до петдесет.
Марк не знаеше, какво очаква тя да чуе от него. Най-после Куин въздъхна.
— Добре. Заведи я. Ако от това ще ти стане по-добре — и тръгна към съвещателната зала много загрижена.
Той се обърна и внимателно хвана русокосата за ръка. Тя трепна и замига с блестящите си от сълзи сини очи. Макар той да знаеше много добре — никой не знаеше по-добре — колко преднамерено са създадени чертите й и оформено тялото й, ефектът беше поразителен: красота и невинност, сексуалност и страх, смесени в опияняващо единство. Имаше вид на двайсетгодишна, в апогея на физическото си здраве, идеално съответствие на неговата възраст. И само няколко сантиметра по-висока от него. Тя можеше да бъде неговата героиня, ако животът му не беше затънал в някакво съвсем негероично тресавище, ако не беше хаотичен, извън всякакъв контрол. Никакви награди, само наказания.